Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— А Мидълтън? — попита Рап. — Отдавна си пъха носа където не му е работа. — Той погледна към Кенеди. — Той ти се е обадил веднага, на следващия ден, след като убих Хагенмилер, и е искал да знае дали е замесено ЦРУ. Това не е ли прекалено подозрително?
— Затова си мисля, че не е той — отвърна Стансфийлд.
— Защо?
— Защото е твърде очевидно. Чарлз Мидълтън е хитра лисица. Ако наистина знаеше какво е станало в Германия, нямаше да бърза да се обажда на Айрини.
— Не знам. Има нещо у този човек, което не ми вдъхва доверие.
На лицето на Стансфийлд се появи усмивка — нещо доста необичайно за него. Сигурно беше от морфина.
— Мичъл, а ти на колко хора се доверяваш?
— Не са много. — Рап се усмихна.
— Именно. Затова си още жив, въпреки многото опити да те убият. — Стансфийлд замълча, погледна към Коулман, сетне отново спря очи върху Рап. — Искам вие двамата да направите всичко възможно, за да откриете кой е този Професор и да го доведете жив. Ако се наложи, ще накараме доктор Хорниг да поработи с него.
Рап направи гримаса. Доктор Хорниг! Тази жена беше абсолютна садистка, опитна в изкуството на душевните и физическите изтезания.
— Не ни поставяш никакви ограничения.
— Винаги има ограничения, Мичъл. Просто прецени най-добре. Постигни резултати, без да те хванат.
— Може да се наложи да накарам Маркъс да се порови в компютърната система на АНС. — Рап замълча, за да види как ще реагира Кенеди.
На нея чутото никак не й хареса, но преди да отговори, се намеси Стансфийлд:
— Само гледай да не го хванат. Залогът е много по-голям, отколкото си мислите. Без да се обиждаш, Мичъл, но ти не беше тяхната главна плячка. Който и да стои зад това, има много по-големи планове.
— Какво мислите, че целят?
Стансфийлд се загледа в огъня.
— Още не съм съвсем сигурен, но започвам да съзирам някои… възможности. — Той се обърна отново към Рап: — Трябва вече да тръгвате, но преди това ще обсъдим още нещо. Искам да посетите конгресмен О’Рурк. Доколкото разбирам, си му пратил електронно писмо, Мичъл, което го е разстроило. — Стансфийлд погледна към Кенеди.
Директорът на Центъра за борба с тероризма се обърна към Рап:
— Защо не ми каза за писмото?
— Сметнах, че не е толкова важно — сви рамене Рап.
— Конгресмен О’Рурк е много важен за мен — каза Стансфийлд. — И се надявам да продължи да бъде полезен на Айрини.
— Не виждам какъв е проблемът.
— Както всички нас — започна Кенеди, — и той не обича много хора да се ровят в тайните му. Днес дойде в офиса ми много разстроен. Искаше да знае кой си и откъде си разбрал за връзката между него, дядо му и Скот.
— Идеята с електронното писмо може и да не беше много добра, но тогава аз не знаех срещу какво ще се изправя. Исках да ме вземе насериозно и да си държи устата затворена.
— Е, значи не познаваш добре конгресмен О’Рурк — каза Кенеди. — Мисля, че успях да поправя вредата, причинена от теб. Искам обаче и двамата да отидете в дома му и да му обещаете, че неговата тайна ще бъде запазена.
— Кога искаш да отидем?
— Тази вечер. Колкото по-скоро го успокоите, толкова по-добре. Първо му се обадете и вижте дали ще можете да се отбиете по пътя си на връщане в града.
34.
Влязоха в Джорджтаун в 10.56 часа вечерта. Започнаха обиколките — стандартна и рутинна процедура. Тръгнаха на четири пресечки от къщата. Коулман караше своя „Форд Експлорър“ и отговаряше за лявата страна, Рап оглеждаше вдясно. Забелязаха няколко микробуса, спрени в границите на четирите пресечки, но само това. Никакви наблюдатели зад волана на паркирани коли. Рап се почувства достатъчно сигурно и реши да се обади. Освен това който и идиот да се опиташе да убие него и Коулман, щеше да бъде пратен в отвъдното за отрицателно време.
Рап не отдаваше голямо значение на дипломатическата си мисия за помирение с конгресмен О’Рурк. Да, идеята да успокои човека, преди да е започнал да задава твърде много въпроси, беше добра, но Рап бе убеден, че той никога не би стигнал чак дотам. Харесваше Майкъл О’Рурк. Беше добър мъж и съпруг. Ако трябваше да е искрен докрай, може би не беше честно да го въвлича в тази каша.
Рап би предпочел да отложи срещата до утре сутринта, но пък, от друга страна, това му даваше оправдание да се види с Анна. Сърцето му гореше от нетърпение при мисълта, че ще я държи в прегръдките си. Никога не се беше чувствал така през целия си живот. Вдигна телефона и набра номера на О’Рурк. Майкъл се обади само след едно позвъняване.
— Майкъл, аз съм. Извинявай, че ти звъня толкова късно, но искам да говоря с теб.