Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Всички сте кучи синове — каза Лорън.
— Защо не сме били информирани, че някакъв маниак има намерение да убие Фарън? — попита Джон Лейбовиц.
— И защо ти не ни каза? — тихо попита Лорън. Гледаше Фарън. — Позволил си на тези хора да дойдат тук и всички сте ни лъгали? Защо?
— Бюрото смяташе, че това е най-добрият начин да попречим на убиеца… — започна Кол.
— О, стига глупости! — прекъсна го тя. — Това са глупости, глупости, глупо…
— Лорън е права — каза Лейбовиц. — Казвате, че сте действали по получена информация. Каква информация? От кого?
— От поверителен източник. — Кол погледна Фарън: „Недей! Спомни си какво ми обеща преди няколко минути в коридора!“.
— Трябва да има и друго — настоя Ууд.
— В момента преследваме заподозрения — отвърна инспекторът. — Според последните данни той е бил на хиляда и шестстотин километра оттук.
— Заподозрян ли? — попита Лейбовиц. — Или заговор?
— Доколкото ни е известно — излъга Кол, — заподозреният действа сам.
— Как тогава сте разбрали за него?
Кол поклати глава.
— Източниците и методите ни са поверителни.
— Ти беше тук днес — каза Лорън на Ник. — Видях те.
— Детектив Шърман е назначен като наша свръзка от вашингтонската полиция и трябваше лично да дойде на място — отвърна Кол.
— За всичко ли имаш отговор? — попита Лорън и поклати глава. — Ако ни бяхте казали кои сте и че ни дебне убиец, Монаха нямаше да умре.
— Не ни е известно между първоначалното ни разследване и това убийство да има връзка — отвърна инспекторът. Това беше истина. Макар и не цялата.
— Преди няколко вечери — каза Ник — неизвестен гражданин съобщил в полицията, че е забелязал крадец, който се опитва да проникне в тази сграда. Пристигнали патрули, но не открили никого, а всички вие сте заявили, че нищо не липсва. Възможно е онзи тип, който е избягал тогава, да се е върнал, за да довърши…
— Драскотините по ключалката на гардероба — прекъсна го Лейбовиц.
— Искате да повярваме, че някой е проникнал тук и е отворил ключалката като професионалист — рече Ууд. — Преди или след като се е промъкнал до Монаха? Монаха беше по-бърз от…
— Не знаем какво и как се е случило — прекъсна го Ник. — Точно затова водим разследване. Какво е имало в онзи шкаф?
— Пари — отвърна Ууд. — Пари в брой, които се получават по пощата.
— Сега шкафът е празен. — Ник сви рамене — достатъчно красноречив жест.
— Как така празен? — попита Лорън. — Защо празен?
— Кой е имал ключ от него? — попита детективът.
Ууд поклати глава.
— Ако е било обир, защо…
— Защото аз ръководя разследване на убийство!
Ууд го изгледа с поглед, пълен с омраза.
— Аз имам ключ. Ключ има… имаше и Монаха. Също и Лорън. Джон. Фарън. Счетоводителят ни. Шефът на доброволците, на организационния…
— Трябва ни списък — каза Ник. — Знам, че всички сте смазани и че е късно, но трябва да разпитаме всеки…
— Ние ли? — попита Лейбовиц. — Мислех, че ти си местният полицай, който ръководи разследване на убийство по време на въоръжен грабеж — случай от компетенциите на местните власти.
— Всичко, което става тук, е под мое командване — каза Кол. — Аз отговарям за всичко.
— О, нима? — подметна адвокатът.
Лорън погледна към Фарън.
— Защо не си ни казал нищо?
— А ти какво би искала да ти кажа? — отговори той.
— Можеше поне да се извиниш, по дяволите! — извика тя. Сълзите й рукнаха.
— Лорън — каза Сали, — разбирам как се чувстваш, но…
— Разбираш ти! — викна Лорън. — Монаха ми беше приятел от… Разбираш, хайде де! Ти си просто подла, потайна кучка от ФБР.
Мъката и болката в стаята замръзнаха.
— И ще ти кажа още нещо, госпожице Пикет — продължи Лорън. — Не си прави труда да защитаваш Фарън. Той винаги побеждава.
Пийп-пийп-пиип-пийп-пийп.
Кол, Ник и Сали трепнаха. Пейджърите им продължиха да сигнализират. Далтън погледна номера, проблясващ на екрана на апарата си: секретната квартира. Ник му показа своя пейджър: същият номер. Кол обърна своя, за да го види Сали — тя кимна.
— Остави ни и се заеми с това, моля те — каза Кол.