Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Основана на вече незаконно получена информация ли? Хайде не говорете глупости.
— Оставете кой какво ще трябва да доказва в съда — рече Кол. — Докато подадете жалбата си, пресата може да надигне вой за неетично…
— Въртя репортери на пръста си още отпреди вие да сте се научили как да си зареждате пистолетите.
— Тогава няма за какво повече да говорим.
— Монаха ми каза, че нещо не е било на мястото, на което се е предполагало, че трябва да е — рече Сали. — Може да е имал предвид парите на Движението. Оставете онова, което тази вечер липсваше от гардероба — но вие все пак сте взели деветдесет и четири хиляди долара.
— Мотив, средство и възможност — каза Ник. — Алибито ви за възможността се задъхва — били сте си вкъщи, гледали сте видеозаписи на новините. Що се отнася до средството, вие сте разполагали с кодовете, за да влезете вътре, ножът за писма беше там, а Монаха ви е вярвал достатъчно, за да ви остави да минете зад гърба му. А парите са най-големият мотив за убийство.
— Можете да задавате въпроси — каза Лейбовиц, — но не можете да ме принудите да ви отговарям. Няма смисъл да продължаваме този разпит. Но преди да си тръгна, нека ви помогна, като изясня информацията, която сте получили очевидно незаконно. Да, изтеглих деветдесет и четири хиляди долара. Тези пари бяха изразходвани за проучване на политически райони, особено за Ню Джърси, където започва кампания за избор на губернатор. Освен това там се освобождават няколко места в местното събрание, както и едно място в Сената.
Лейбовиц се усмихна.
— Също така бях ободрен от отговора на въпроса ми към избрани партии относно образуването и финансирането на предизборна комисия, която да открие подходящ, реформистки настроен кандидат.
— Кой? — попита Кол. — Фарън ли?
— На този етап той съзнателно се дистанцира от…
— Той не знае какво правите — прекъсна го инспекторът.
— Той знае каква работа ме е помолил да върша и ми се доверява.
— Вие създавате политическа машина — продължи Кол, — но той може да не е кандидатът.
— Неговите идеи движат машината, но…
— А неговите пари са я изградили — каза Кол. — За да можете да я оглавите вие.
Лейбовиц сви рамене.
— Честният човек никога не би пренебрегнал волята на народа.
— Фарън няма да се кандидатира — рече Сали. — Ако избере да се включи в политиката, както обикновено става, той е достатъчно умен, за да започне с президентството, не с Ню Джърси.
— Всяко нещо с времето си — отвърна Лейбовиц.
— Вие — повтори Кол.
— Едно от задълженията ми е да помагам на Фарън да анализира всичките си възможности.
— Вие сте автор на тази възможност. За себе си.
— Фарън ще разбере, че като позволи комисията да ме предложи за този пост, ще засили политическата си мощ. Ще види в това възможност, която е прекалено добра, за да я подмине.
— Ами ако откаже? — попита Сали. — Или ако заяви, че иска да се кандидатира той?
— Това зависи от него. И от комисията. И от гласоподавателите в Ню Джърси. Моето законно местожителство винаги е било там. А това на Фарън…
— По дяволите, изплъзвате се от всичко.
— Не — отвърна Лейбовиц и се изправи. — Вече съм се изплъзнал.
Когато вратата зад адвоката се затвори и изключиха касетофона, Ник каза:
— Не мисля, че е убил Монаха. Вярно, че е кекав, но все би могъл да забие кинжала в тила му. Обаче Лейбовиц е от движещите сили, не е изпълнител. Той дърпа конците на марионетките.
— Вече имаме един убиец с дистанционно управление — каза Сали. — Защо Лейбовиц да не му дърпа конците?
— Възможно е — отвърна Ник. — Но дори Лейбовиц поради някаква причина да е убил Монаха, защо ще насочва Ванс срещу Фарън? Фарън няма да се кандидатира в Ню Джърси. Защо Джон ще иска да убие човека, чиято подкрепа може да доведе до избирането му?
— Убитият наставник не може да те нарече предател — рече Кол и въздъхна. — Кой е следващият?
Датчикът на касетофона показваше 22:14.
— Чух, че сте проникнали през системата ни за сигурност не само чрез внедряване на хора в организацията ни — каза Джеф Ууд.
— Мислех, че за сигурността отговаря Монаха — отвърна Ник.
— Монаха беше превъзходен тактически ръководител и изпълнител. Или поне така си мислех. Очевидно е бил прекалено доверчив.