Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брутално - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брутално

Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:

Незаконно полицейско подслушване разкрива заговор за убийството на Фарън Сиърс, блестящ ръководител на могъща империя, основана на кибернетиката, бивш затворник, издигнал се до политик от високите етажи. Група ченгета са по дирите на брутален убиец, който се приближава до целта си по кървава паяжина, простираща се от Лексингтън до Лос Анджелис, от Айдахо до Чикаго, от Ню Йорк до Вашингтон. „Брутално“ хвърля студена светлина върху съвременна Америка. Този роман завинаги ще промени начина, по който възприемаме тайните на ченгетата, на фигурите от властта, престъпността на новото хилядолетие и корпоративните борби за милиарди долари.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 129
Перейти на страницу:

— Моята работа… си е моя работа. Казвай сега какво искаш?

— Всичко, което ми трябва.

— Значи си попаднал на точната мацка. И предварително си запази срещата за свети Валентин. Ако харесам някой тип, ставам сантиментална… нали ме разбираш?

— Сантименталностите са скъпи.

„Пришпори го“ — помисли си тя и се приближи.

— Миличък, как каза, че ти е името?

Светът й избухна в черен пламък. Когато отново можеше да мисли и вижда, Шери разбра, че гаднярът я е закопчал с ръце на гърба за стоманената рамка на леглото. Белезниците се впиваха в глезените й и държаха краката й широко разтворени. Изолирбандът върху устата й не й позволяваше да крещи.

— Шт — каза той, — всичко е наред. Не се тревожи.

Шери разтрака белезниците и разклати леглото. Не можеше да извика.

„Гаднярът ми рови из чантичката! Взима ми мангизите! Всичките ми важни документи! Шибан актьор! Маджик ще ми съдере гъза…

Не, така е добре. Само едно чукане. Ще ме опъне и ще ме остави. Добре, всичко ще е наред, ще ми свали белезниците, ще ме изрита оттук…

Успокой се. Не си мисли за разни психари. Такова нещо няма да ти се случи.

В никакъв случай на мен! Това са глупости, да, случва се… но не и на мен. В никакъв случай! Отваря друго куфарче, вади… о, мамка му… вади бръснач!“

— Но се страхувам, че роклята ти просто няма да е подходяща. — Той се наведе над леглото, бръсначът…

… сряза роклята й. Докрай. Сряза сутиена й — „о, мамка му, стоманата на бръснача е студена, докосва ми…“ — сряза и гащичките й.

„Не гледай към блестящия стоманен бръснач.“

— Обеците ти ми харесват.

Той ги откачи. Съблече се и Шери видя, че е готов. От един книжен плик мъжът извади грозен оранжев гащеризон, бебешка пудра, лекарски ръкавици.

„Гледай през прозореца, просто гледай през прозореца, извърни очи към прозореца, нощта поглъща пламналото в червени облаци небе — това не се случва с мен!

Гаднярът навлече оранжевия гащеризон, сложи си ръкавиците, качи се на леглото и възседна бедрата на Шери.

„Господи…“

— Питаше за името ми…

Шери не можеше да откъсне очи от покритата му с гума ръка, която стискаше бръснача.

— Да видим дали не можем да измислим подходящ отговор.

49.

— Остави какво си можела да направиш ти — каза Кол на Сали, когато агентката отчаяно го изстреля да се срещнат на гара „Юниън“. — Знаеш ли какво са казали или направили те? Знаеш ли къде е отишъл Ник?

— Не — отвърна тя. — Останаха сами около час. После видях, че Ник слиза сам по стълбите. Когато потърсих Фарън, Монаха ми каза, че го нямало.

— Ник не отговаря нито на пейджъра, нито на мобифона си — рече Кол.

— Страхуваш се, че той…

— Има прекалено много неща, за които да се страхувам.

Седяха на кафе в огромната зала на „Юниън“. Вътре прииждаха пътници, бързащи да хванат влакове към домовете си, където беше безопасно, където бяха щастливи и където ги обичаха.

— Мислиш ли, че Ник е провалил прикритието ни? — попита Кол.

— Не. Поне засега. Вътрешният човек на Ванс ще си помисли, че Ник е просто поредната от загубените души на Фарън. Какво ще правиш с него? — попита тя. — С всичко това?

— Не зная.

— Харесвам го — каза Сали. — Адски го харесвам.

— И аз.

— Това няма значение, нали?

— Да — потвърди Кол. — Това е проблемът.

Инспекторът настоя да й поръча сандвич: „Трябва да си пазиш силите“. После се изправи.

— Време е да тръгвам.

— Мислиш ли, че ще го откриеш? — попита тя.

— Почини си — отвърна Кол. — Работиш по цяла нощ. Фарън каза ли защо иска да се върнеш? Каза ли какво иска?

— Не. Просто си приказвахме и…

— Ясно — прекъсна я той. — Тогава най-добре отиди.

— Щом така смяташ — каза Сали.

Тя се прибра в апартамента си. Погледна към прозореца: „Недей да мислиш. Отпусни се“. Направи кръг с глава. Вратът й пропука. Бе скована, загубила форма, още я болеше от онзи нощен скок.

Разкопча копчетата на блузата си. Сутиенът й беше черен. Блузата й полетя към леглото. Обувките отскочиха от краката й към килера. Свали ципа на панталоните си, метна ги на леглото. Господи, колко приятно бе да събуе този проклет чорапогащник! Той пропука, докато летеше към леглото. Гащичките й бяха черни.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)