Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— А сега ще напуснеш ли стаята ми?
Той се обърна и излезе сърдит.
Знаеше много добре, че няма да вземе никакви мерки, а видя, че и тя знае… знае, че се страхува да ги вземе.
Той бе свикнал да й разказва какво е правил през деня, кои клиенти са го посетили, как върви отдавнашното дело на Фрайър срещу Форсайт, произлязло от прекалено заплетените разпореждания, с които прачичо му Никълъс бе оградил имота си — без да допуснат някого до този имот, те изглеждаха предопределени да бъдат до второто пришествие източник за доходи на много адвокати.
Да й разправя как се е отбил до Джобсън, дето продали пред очите му картина на Буше71, същата, която бе пропуснал неотдавна да купи на Пел-мел от „Талейран и син“.
Той обичаше Буше, Вато72 и цялата тази школа. Свикнал бе да разказва на жена си всичко това и продължаваше да говори надълго по време на вечеря, сякаш искаше да задуши с тази словоохотливост своята сърдечна мъка.
А защо ще го ненавижда? И сега дори той не можеше да повярва такова нещо. Странно е наистина да те мразят… проява на прекалено невъздържано чувство! А при това сам той мразеше Босини — Пирата, дебнещия нощен скиталец. Защо Соумс си го представяше винаги дебнещ… скитащ. Да, сигурно не му е леко! Младият Бъркит, архитектът, го видял да излиза съвсем унил от някакъв треторазряден ресторант!
Когато обмисляше в безсънните нощи положението, от което сякаш нямаше изход — ако тя не се вразуми неочаквано, — нито веднъж не му мина сериозно през ума да се раздели с жена си…
А Форсайтови? Каква роля играеха те в потайната трагедия на Соумс?
Всъщност малка или никаква, защото бяха на море.
В хотели, балнеолечебници или пансиони те правеха всеки ден бани, събираха запас от озон за през зимата.
Всеки клон от рода, в избрано по собствен вкус лозе, отглеждаше, събираше, изстискваше и запазваше в бутилки сокове от любим морски въздух.
В края на септември всички започнаха да се прибират.
Освежени, поруменели, те пристигаха всеки ден в тесни омнибуси от различни лондонски гари. На другото утро бяха вече заети с обичайните си занимания.
Още на следния неделен ден у Тимоти от обяд до вечеря беше пълно с гости.
Между разните клюки — така многобройни и любопитни, че не е възможно да разкажем всички — мисис Септимус Смол спомена, че Соумс и Айрин не са ходили никъде.
Следващата интересна новина бе донесена от един сравнително чужд човек.
Един следобед към края на септември мисис Макендър, най-добрата приятелка на Уинифред Дарти, излязла да се разходи в Ричмъндския парк на колело с младия Огъстъс Флипард и там срещнала Айрин и Босини, които идвали от папратовата горичка на път за Шингейт.
Горката мисис Макендър бе може би ожадняла след дългата разходка по мъчния, прашен път: цял Лондон знае, че да караш колело и да разговаряш с младия Флипард е изпитание и за най-здравия човек; а може би видът на младата горичка, откъдето идваха „ония двамата“, бе събудил завистта й. Хладната горичка с папрати навръх могилката, с покров от дъбови клони, дето гълъбите пеят нескончаеми сватбени химни, а есента нашепва жалбата си на влюбените, покрай които се промъква някоя сърна! Горичката на неповторими наслади, на златни мигове в дългия брачен съюз между небето и земята! Папратовата горичка, посветена на елените, на чудноватите пънове — фавни, подскачащи в летния здрач около сребърнобяла нимфа — брезата!
Тази дама познаваше всички Форсайтови и, тъй като бе присъствала на приема по случай годежа на Джун, веднага позна с кого има работа. Тя, горката, не бе случила в брака, но бе имала достатъчно здравомислие и ловкост да вкара съпруга си в явно провинение и бе минала през неизбежното бракоразводно дело, без да си навлече укора на обществото.
Тя разбираше следователно от тия въпроси, още повече, че живееше в една от големите сгради с малки апартаменти, обитавана от безброй форсайтовци, чието главно развлечение в свободното време е да одумват.
Горката мисис Макендър беше може би ожадняла, а сигурно беше и отегчена, защото Флипард не беше много духовит мъж. Появата на „ония двамата“ в такова необичайно място беше наистина „спасителна глътка“.
И времето, като целия Лондон, се прекланяше пред мисис Макендър.
Тази дребна, но забележителна жена заслужаваше внимание; нейното всевиждащо око и остър език спомагаха неуловимо за прокарване целите на провидението.
Макар да си даваше вид, че много знае, тя беше поразително предпазлива. И навярно повече от всяка друга светска жена бе допринесла за угасването на рицарското чувство, все още спъващо колелото на цивилизацията. Такава хитруша беше тази, която всички наричаха с любов „малката Макендър“.
71
Франсоя Буше (1703–1770) — френски живописец и гравьор от XVIII в.
72
Антоан Вато (1684–1721) — френски художник от края на XVII и началото на XVIII в.