Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
След като се беше споразумял с Босини чрез вече известните ни писма, Соумс престана да мисли колко ще му струва къщата. Смяташе въпроса за окончателната стойност за напълно изяснен и през ум не му минаваше, че е възможно да бъде пак увеличена. Когато чу от Босини, че окончателната сума от дванайсет хиляди лири ще бъде надвишена с още четиристотин, побеля от гняв. По първоначални сметки напълно готовата къща трябваше да струва десет хиляди лири и той често се укоряваше, че е допуснал да го подведат с нови увеличения. За последните разходи вече беше виновен само Босини. Соумс не разбираше как този човек би могъл до такава степен да сглупи; но бе сглупил и цялото огорчение и скрита ревност, тлеещи така отдавна в него, се устремяваха сега яростно срещу това последно своеволие. Изчезнало бе вече държането на доверчив и дружелюбен съпруг. Той го бе възприел, за да запази едната си собственост — съпругата; сега го отхвърляше, за да запази другата собственост.
— Така ли? — бе казал на Босини, когато бе успял да го заговори. — Предполагам, че сте напълно доволен от себе си. Но мога да ви заявя, че що се отнася до мен, сбъркали сте адреса.
В момента сам не бе разбрал какво иска да каже с тия думи, но след вечеря прегледа кореспонденцията си с Босини, за да се увери. Не можеше да има две мнения по въпроса — този приятел носеше отговорност за тези четиристотин лири, или най-малкото за триста и петдесет, и трябваше да ги възстанови.
Стигнал до това заключение, Соумс погледна жена си. Седнала на обичайното си място на дивана, тя сменяше дантелата на една якичка. Не му бе проговорила ни веднъж през цялата вечер.
Той отиде до камината и каза, като се оглеждаше в огледалото:
— Твоят приятел Пирата е постъпил доста глупаво; и ще трябва да заплати за това.
Тя го изгледа презрително и отвърна:
— Не те разбирам.
— Скоро ще разбереш. Става дума за една дреболия, за нещо, незаслужаващо твоето внимание — четиристотин лири.
— Искаш да кажеш, че ще го накараш да ги плати, заради тая злополучна къща?
— Да.
— Като знаеш, че той няма нищо?
— Да.
— Значи си по-дребнав, отколкото предполагах.
Соумс се отвърна от огледалото, сграбчи несъзнателно от камината една порцеланова чаша и я взе в двете си ръце, като за молитва. Видя как Айрин се запъхтя, а очите и потъмняха от гняв; без да обърне внимание на обидата, запита спокойно:
— Флиртуваш ли с Босини?
— Не, не флиртувам.
Погледите им се срещнаха, той отвърна своя. Нито й вярваше, нито не й вярваше, но разбра, че е сбъркал, като попита; никога не бе узнал, нито щеше да узнае какво мисли тя. Изражението на непроницаемото й лице, мисълта за стотиците вечери, през които я бе виждал да стои така, кротка и безучастна, но неразгадаема, го вбесяваше извън всяка мярка.
— Трябва да си от камък — каза той и стисна така безмилостно пръсти, че счупи тънката чаша. Парченцата й паднаха върху скарата. Айрин се усмихна.
— Навярно забрави — промълви тя, — че чашата не е от камък!
Соумс сграбчи ръката й над лакътя.
— Само един хубав бой ще те вразуми — изсъска той. Завъртя се и напусна стаята.
Соумс седи на стълбите
Тази вечер Соумс се качи в стаята си с чувството, че е прекалил. Готов беше да поиска извинение за думите си.
Загаси лампата, която още гореше в коридора и пред стаята им. И се спря с ръка върху дръжката на вратата, за да обмисли как да се извини; защото не искаше тя да види, че е разстроен.
Но вратата не се отвори дори когато я бутна и натисна дръжката. Вероятно Айрин я бе заключила по някакъв повод и бе забравила да я отключи.
Влезе в своята тоалетна стая, дето лампата също светеше с намален фитил, и отиде веднага оттам към спалнята. И тази врата беше заключена. Тогава забеляза, че походното легло, което използваше понякога, беше приготвено за спане, с пижамата му върху него. Сложи ръка върху челото си и я отдръпна овлажнена. Разбра, че е изгонен.
Върна се при вратата, раздруса тихо дръжката и повика:
— Отключи вратата, чуваш ли? Отключи вратата!
Долови леко шумолене, но никой не отвори.
— Чуваш ли ме? Пусни ме веднага — настоявам да отключиш!
Зад вратата дочу дишането й — дишане на уплашено същество.
Ужасно беше това неумолимо мълчание, тази невъзможност да стигне до нея. Той се върна към другата врата, натисна я с цялата си тежест, опита се да я изкърти. Вратата беше нова — поръчал бе да сменят и двете врати по време на сватбеното пътешествие. Вдигна гневно крак да изкърти дъската; но се въздържа; припомни си за прислугата и разбра изведнъж, че е победен.