Принцеса с часовников механизъм

Настигна я тъкмо когато тя стовари облечената си в ръкавица ръка

върху месинговия звънец на тезгяха, от което той се раздрънча

настойчиво.

— Ехо? Има ли някой?

— Точно пред вас, госпожице — долетя сприхав глас някъде отляво и

отдолу.

Двамата се надвесиха над тезгяха. Точно под ръба му се виждаше

темето на дребен човек. Не, не точно човек, помисли си Гейбриъл, когато

погледът му проникна през магическия прах, а сатир. Беше облечен в

жилетка и панталони, но не и риза. Имаше копита и извити рога като на

козел, както и грижливо подстригана брада, заострена челюст и жълти

кози очи с квадратни зеници, полускрити зад чифт очила.

— Мили боже — рече Сесили. — Вие трябва да сте господин Салоус.

— Нефилими — мрачно отбеляза собственикът на магазина. —

Ненавиждам нефилими.

— Хм... — изсумтя момичето. — И аз съм очарована да се запознаем.

Гейбриъл почувства, че е време да се намеси.

— Как разбрахте, че сме ловци на сенки? — сопна се той.

Салоус повдигна вежди.

— Знаците ви, господине, се виждат съвсем ясно по врата и ръцете ви

— отвърна той, сякаш говореше на малко дете. — А що се отнася до

девойчето, тя досущ прилича на брат си.

— Откъде познавате брат ми? — попита Сесили, повишавайки глас.

— Тук не идват мнозина като вас. И когато го сторят, няма как да не

забележим. Преди около два месеца брат ви Уил честичко наминаваше

насам, изпълнявайки поръчки на онзи магьосник, Магнус Бейн. Ходеше и в

„Черепите и костите" и досаждаше на Старата Мол. Уил Херондейл е добре

известен в Долния свят, макар че общо взето успява да не се забърква в

неприятности.

— Да не повярва човек — промърмори Гейбриъл и Сесили го изгледа

намръщено.

— Тук сме от името на Шарлот Брануел — заяви тя. — Ръководител на

Института в Лондон.

Сатирът махна с ръка.

— Слабо ме вълнува йерархията на ловците на сенки. Никой от

елфическата раса не се интересува от тях. Просто ми кажете какво искате

и ще ви предложа добра цена.

Гейбриъл разгърна листчето, което му беше дал Магнус.

— Оцет „Четиримата крадци"*, корен от прилепова глава, беладона,

ангелика, лист от дамяна, стрити на прах люспи от русалка и шест гвоздея

от ковчега на девица.

* Оцет, смесен с билки или чесън, за който се вярвало, че предпазва от

чума; мексиканско растение. — Бел. прев.

— Е — рече Салоус, — това не са неща, които се търсят особено тук.

Ще трябва да погледна отзад.

— Е, ако тези неща не се търсят, какво тогава се търси? — Гейбриъл

започваше да губи търпение. — Не е като да се намираме в цветарски

магазин.

— Господин Лайтууд — сгълча го тихичко Сесили... ала очевидно не

достатъчно тихо, защото сатирът я чу и очилата подскочиха на носа му.

— Господин Лайтууд? Синът на Бенедикт Лайтууд?

Гейбриъл почувства как бузите му пламват. Не беше разговарял с

почти никого за баща си от неговата смърт насам... ако онова нещо, което