Принцеса с часовников механизъм

да си сложи боне — отбеляза Магнус. — Макар че в този цвят би бил

направо неустоим.

Хенри избухна в смях.

— Много забавно, господин Бейн.

— Наричайте ме Магнус.

— На драго сърце! — Хенри метна бонето през рамо и взе тумбест

буркан, пълен с блещукащо вещество. — Това е прах, който, хвърлен във

въздуха, прави призраците видими.

Магьосникът възхитено поднесе съдинката с лъскавите песъчинки

към една лампа и когато Хенри му се усмихна окуражително, махна

корковата запушалка.

— Изглежда много фин — каза той и тласнат от внезапна приумица,

го изсипа върху ръката си. Прашинките полепнаха по кафявата му кожа,

обгръщайки едната му ръка в блещукащо сияние. — И в допълнение към

практичната си функция, явно има и козметично приложение. Този прах

ще накара кожата ми да сияе завинаги.

Хенри се намръщи.

— Не завинаги — рече той, ала после отново грейна. — Но мога да ви

направя нова доза винаги, когато поискате!

— Мога да сияя, когато ми се прище! — ухили се Магнус насреща му.

— Това са страшно интересни изобретения, господин Брануел. Вие

виждате света различно от всеки друг нефилим, когото съм срещал

някога. Признавам, че смятах всички нефилими за лишени от

въображение — макар и да не им липсват лични драми — ала вие напълно

променихте мнението ми! Несъмнено обществото на ловците на сенки ви

почита и тачи като някой, направил страшно много за напредъка на

расата.

— Не — тъжно отвърна Хенри. — По-скоро им се ще да престана да

предлагам най-различни изобретения и да спра да подпалвам какво ли не.

— Ала всички изобретения са съпроводени от риск! — възкликна

Магнус. — Аз видях светът да се преобразява пред очите ми с

изобретяването на парния двигател, разпространението на печатните

материали, фабриките и заводите, променили лицето на Англия.

Мунданите превзеха света и го превърнаха в прекрасно място. През

вековете магьосниците измислиха и усъвършенстваха различни магии, за

да си създадат друг свят. Нима единствено ловците на сенки ще си останат

все на същото място, в застой, без да се променят и следователно —

обречени? Как е възможно да обръщат гръб на вашия гений? То е като да

се извърнат към сенките и с гръб към светлината.

Хенри пламна като божур. Явно бе, че никой досега не беше хвалил

гениалността му, освен може би Шарлот.

— Ласкаете ме, господин Бейн.

— Магнус — поправи го магьосникът. — А сега може ли да видя

работата ви върху портала, който споменахте? Изобретението, което е в

състояние да пренесе някое живо същество от едно място на друго.

— Разбира се.

Хенри издърпа голяма купчина листове от ъгъла на отрупаната си

маса и ги побутна към Магнус, който ги взе и с интерес започна да ги

прелиства. Всяка страница беше изписана с нечетлив, ситен почерк и

десетки уравнения, които съчетаваха математика и руни в поразяваща

хармония. Магьосникът усети как сърцето му забива учестено, докато