Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
В хладилника има четири пакета полуготова храна за микровълнова печка, евтино крема сирене, няколко мухлясали парчета кашкавал, четири консерви риба тон и половинлитрова бутилка водка. В двата шкафа до малкия умивалник има само няколко различни чаши, три купички и две чинии. Шише белина, препарат за миене и няколко мръсни сухи парцала са единственият признак, че тук изобщо някой някога чисти.
Харисън се връща в стаята. Изглежда уморена, но малко по-свежа. Единственото, което закрива интимните ѝ части, е избелял зелен пешкир. Изрусената ѝ коса виси на мокри кафяви кичури като миши опашки. Мици отива при входната врата и я отваря за униформения полицай.
– Дай ни пет минути.
Той с удоволствие излиза. Харисън отваря вградения гардероб и изважда избеляла розова тениска и чифт черни дънки. Или няма чисто бельо, или не носи. Обува на босо чифт мръсни маратонки, после изсушава мократа си коса с кърпа.
– Сешоарът е развален. Приличам на мокър помияр.
– Добре си. Колегата каза, че са те обрали. – Мици продължава да обикаля жилището. – Какво са взели?
– Нищо. Нямаше какво да вземат. – Тя оставя кърпата, после решава, че е била прекалено честна. – По дяволите, не е вярно. Откраднаха малко пари, които събирах за почивка. Имаше около петстотин долара, бижута и разни други неща, и мобилния ми телефон, чисто нов.
Мици се усмихва и тръгва към вратата.
– О, да, сигурно. Докато стигнем в участъка, ще си спомниш, че са взели и петдесетинчова триизмерна плазма, няколко рокли „Валентино“ и достатъчно чифта „Джими Чу“, че да обуят стоножка.
121
ТОРИНО
Шумът събужда Роберто Кракси.
Глухо кънтене. Още веднъж. Кракси няма представа колко е спал. Въздухът е горещ и застоял – а той е изнемощял от обезводняването. Земята под него се разтриса. Наблизо се стоварва нещо тежко. Чува се още едно глухо изкънтяване.
И още.
Той се досеща какво е. Някой премества тежки камъни от плочата над главата му. Кракси стиска юмруци и напряга мускулите на краката си. В следващите няколко минути или ще се освободи, или ще умре.
Шумът се чува по-ясно. Камък след камък. Били са натрупани върху плочата, за да я затискат. Най-горните вече са преместени; сега неизвестният посетител отвън избутва последните. Краката на Кракси са изтръпнали. Той мобилизира цялата си физическа и психическа сила, за да се подготви за тържественото отваряне на гробницата. Тишина.
Вероятно похитителят обмисля как да отвори саркофага. Едва ли ще се наведе и ще избута плочата с цялата си сила, защото това ще го извади от равновесие. Няма и да я дръпне към себе си, защото така рискува да бъде затиснат. Не, най-вероятно ще я отмести странично – откъм главата на Кракси. Това е единственият начин да остане надвесен директно над него.
Кракси е прав. Монахът дръпва плочата наляво с едно-единствено мощно движение. Бившият войник реагира с мълниеносна бързина. Изскача рязко от саркофага.
Монахът полита назад – очаквал е съпротива, но не толкова бърза и ожесточена.
Глезените на Кракси се огъват още щом стъпва на земята. Но е свободен. Дясната ръка на монаха потрепва. Движение за частица от секундата, но решаващо. Кракси вижда проблясъка твърде късно. Хваща се за корема.
Стиска металния шиш, с който монахът току-що го е пробол.
Кракси знае, че шишът е пронизал цялото му тяло. Опитва се да не падне, докато държи метала с двете си ръце. Свлича се на колене.
Ефрем се приближава до него. Поглежда безразлично кръвта, която се просмуква в ризата на бившия войник, и хладнокръвно преценява ситуацията.
Така ще умре твърде бавно.
Той заобикаля Роберто. Застава зад него. Стиска главата му с лакът и с едно бързо движение счупва врата му.
122
ТОРИНО
Ник попада в задръстване малко след като вижда табелите за Южното околовръстно към Савона и Пиаченца. Дотук с изчисленията на навигацията. Близо час му трябва, за да се добере от А55 до А6. Замисля се дали да не звънне на Мици или на Ейми. Има да им казва много неща. Има много работа, която трябва да свършат. Но не възнамерява да използва мобилния телефон в джоба си. Откакто се раздели с Фабио, го държи изключен – освен при краткото влизане в интернет, за да намери куриерската фирма – и не смята да го включва повече. Рано или късно ще намери някой уличен автомат. Засега мобилният е само за спешни случаи.