Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Брусар заключва вратата и тръгва пред госта през лъскавия мраморен вестибюл, осветен от кристален полилей и с големи огледала със златни рамки по стените. Натиска лъснатата месингова дръжка на бяла врата и влиза в кабинет без прозорци.
– Можем да говорим тук. Безопасно е.
Ник поглежда облицованите с дъбова ламперия стени и си представя, че зад тях има сейфове, шкафове и чекмеджета, пълни с улики по дела за установяване на бащинство и доказване на престъпления.
– Бих искал и съпругата ви да дойде – казва той.
Брусар се намръщва:
– Защо?
Детективът разтваря якето си и показва беретата.
– За да ви защитя. Ако убиецът на Марио дойде и сте в различни стаи, поне единият от вас ще умре.
6 Добър вечер. Кой е? (фр.) – б. пр.
7 Госпожа (фр.) – б. пр.
8 Господин (фр.) – б. пр.
9 Да (фр.) – б. пр.
127
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
В стаята за разпити е много по-неуютно, отколкото в „Пържолите на Джо“, но след една цигара и чаша кафе Харисън продължава да говори и да пише имената на клиентите си. В интерес на истината тази полицайка ѝ допада. Не е гаднярка като повечето си колеги. Може би защото работи в „Убийства“, а не в „Наркотици“ или в „Нравствена полиция“.
– Май това е всичко.
Джени подава листа с набързо надраскани имена към Мици. Шест имена и адреса.
– Мислиш ли, че някой от тях би искал да нарани Ким? – пита детективката.
Харисън прокарва пръсти през косата си, сякаш се проверява за въшки. Главата пак я боли. От самата мисъл за Ким, просната мъртва на пода, започва да я стяга.
– Може би Марлън.
– Сутеньорът?
Джени кимва и дръпва от почти допушената цигара.
– Бил ли ви е?
– Не повече от всеки друг.
– Лошо ли?
– Мен ли? Нищо особено – по някой и друг шамар, когато много приказвам. Но веднъж побесня и счупи два зъба на Ким.
Този коментар напомня на Мици за Алфи и тя за първи път изпитва истинска радост, че се е отървала от него.
– Обаче плати коронките – добавя Харисън с усмивка. – Бяха готини. Сигурно е решил, че няма да печели повече от нея, ако не ѝ ги направи. Така де, никой няма да се съгласи да му духа вампир, нали?
На Мици ѝ се приисква хубаво да издуха Марлън – да издуха главата му от раменете с 45-калибров пистолет.
– Да оставим сутеньора. Какво ще кажеш за настоящите и бивши гаджета на Ким. – Полицайката подава нов лист хартия на момичето. – Имена и адреси на всички сериозни приятели, които е имала през последните две години.
– Сериозни ли? – Джени се изсмива. – Де да имаше такъв късмет. Мъжете ѝ се лепяха като мухи.
– Постоянно ги сменяше?
– Да.
– Имаше ли някого, на когото много да държи?
Джени се замисля за момент.
– Имаше един. Ходиха шест месеца, докато жена му не разбра.
Мици почуква по листа.
– Името.
– Дерик Уотс. – Джени започва да пише. – Такъв грозник, че ако го видиш в тъмното, ще се надрискаш от страх.
– Защо го харесваше Ким?
– Не знам. Държеше се добре с нея. Купуваше ѝ разни неща. Не се срещат много такива мъже. Живее над магазина за плочки на „Източна шеста“ откъм магистралата за Помона. Не помня точно адреса. И внимавайте с госпожата, голяма е усойница.
– Ами семейството на Ким? Някакви вражди там?
– Както казах на униформения, тя нямаше близки. Изобщо не познаваше баща си, а майка ѝ я изоставила като дете във Вегас. Израснала е по домове и приемни семейства.
Вратата се отваря със скърцане и голямото лице на Дик Матюс се показва през пролуката.
– Фалън, ела за малко.
Мици поглежда Джени:
– Как да откажеш на такъв мъж?
Капитанът задържа вратата, докато тя излезе, после я затваря.
– Имаш ли новини от Ник Каракандес?
– Не, господин капитан.
– Тогава веднага издири този кретен и открий какви игрички си играе.
– Какво?
– Току-що ми се обадиха карабинерите от Торино. Днес нашият Ники и един частен детектив влезли с взлом в една къща, където впоследствие са намерени два трупа.
– Трупове?
Той я поглежда заплашително:
– Трябва ли да ти обяснявам какво означава „труп“?
– Не, господин капитан.
– Каракандес избягал, но преди това бърникал на местопрестъплението и откраднал веществени доказателства.
– Не може да бъде!
– Много си права, не може да бъде. – Матюс кимва към стаята за разпити. – Разкарай по-бързо тази отрепка, после намери нашето момче и оправи тази каша, преди да дойде комисарят и да ми скъса топките.