Тайната на Торинската плащаница

– Да, за съжаление. И тя е една...

– В какъв смисъл?

– Има голяма уста.

– Хубаво. Устата ще ѝ трябва, за да отговаря на въпросите ми. – Мици завърта очи и минава покрай него. – Какво се е случило с тази врата?

– Казва, че са я обрали. Кварталът е пълен с наркомани и сутеньори.

Полицаят затваря вратата, доколкото е възможно.

Мици влиза в пълната с дим стая и полага усилие, за да не се закашля. Погледът ѝ спира върху изрусената млада жена, която пуши цигара след цигара, седнала на стар кафяв двоен диван с изкуствена тапицерия.

– Джени, аз съм Мици Фалън. Току-що бях в къщата на приятелката ти. Трябва да ти задам няколко въпроса. Тук ли искаш или в участъка?

Харисън я поглежда. Пепелта от цигарата пада върху облегалката на дивана.

– Какво е станало с Ким? – Звучи, сякаш е под действието на наркотици. – Какво са ѝ направили?

– Точно това се опитваме да разберем, Джени.

Мици се приближава и се вглежда в очите на младата жена. Надрусана е до козирката. Вероятно дърпа джойнт след джойнт от момента, в който е видяла приятелката си мъртва. Кой може да я упрекне?

– Иди си вземи един душ – добавя Мици. – Преоблечи се и ще те заведа да ти купя нещо за ядене.

– Не искам да се къпя и не съм гладна!

Мици кляка, за да я погледне право в очите.

– Това не е предложение, моето момиче. Това е заповед. Имам да разследвам убийство и не ми вършиш работа друсана.

Харисън изругава под носа си. Надига се от дивана и влиза в банята, като затръшва вратата. Униформеният поглежда Мици:

– Повлеканата е доста темпераментна. Това вероятно ѝ е първият душ за годината.

– Тя може да е мръсна, но ти си тъпак. След десет минути тя ще е чиста, а ти ще си останеш тъпак. Някои неща не могат да бъдат измити.

– Просто казвах...

– Недей да казваш нищо. Първата стъпка към това, да престанеш да бъдеш тъпак, е да си затвориш устата. Започвайки отсега.

Полицаят се отдалечава и започва да проверява пораженията по вратата. Мици оглежда стаята, в която Джени живее и вероятно нарича свой дом. Няма рамкирани снимки, няма телефон, няма готварска печка. Само малък телевизор, микровълнова и чайник. Мици е виждала по-добре обзаведени затворнически килии. Кремавият юрган на леглото е целият в петна от кафе и прогорени дупки от цигари. Долният чаршаф изглежда така, сякаш никога не е сменян.

Мици повдига матрака и намира странна колекция: десетки презервативи, страховит готварски нож и ултразвукова снимка на неродено бебе. Мици се вглежда в нея. Снимката е от шестнайсетата седмица, датата е отпреди две години. Вероятно Харисън е забременяла и или е изгубила бебето, или е направила аборт. Сигурно още си фантазира какво е да си майка.

Мици пуска матрака, избърсва ръцете си и оглежда кухненския кът. На хладилника има две снимки, прикрепени с магнити с форма на плодове. Едната е на Харисън с мъртвото момиче в нощен клуб – смеят се и държат големи коктейли със сламки и много зелени листа вътре. На другата двете са на плажа по бикини и изпращат въздушни целувки към обектива. Харисън изглежда почти както сега. Мици предполага, че снимката на плажа е правена през лятото, а тази с коктейлите – на Нова година. Харисън не прилича на момиче, което пие коктейли по нощни клубове всяка седмица.