Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Господине, бихте ли дошли с мен при багажника.
Туристът тръгва послушно след него. Ник поставя пръст в едното си ухо, сякаш говори по радиостанция. Обръща се с гръб към шофьора, който вече започва да се притеснява. След малко бавно се завърта към него и съобщава лошата новина:
– Господин Уоткинс, аз съм част от международно антитерористично подразделение, работещо съвместно с карабинерите. Имаме информация, че на летището се подготвя атентат, и търсим кола, отговаряща по описание на тази, която карате вие.
– Моята ли?
– Да, господине, вашата. Опасявам се, че трябва да конфискуваме автомобила и да отведем вас и семейството ви за разпит.
– Ама аз трябва да я върна. Трябва да се прибираме, ще си изпуснем полета.
– Това не е мой проблем, господине. Сигурен съм, че италианската полиция ще прояви разбиране и ще реши бързо вашия случай. – Ник поставя ръка на челото си и оглежда дългата опашка от коли. – Макар че може да се наложи да почакате, докато дойде техен служител. Тук нещата вървят малко бавно.
Уоткинс изглежда покрусен. Вече предчувства какви проблеми ще има да усмири децата на това чуждестранно летище, да не говорим за вече изнервената му жена.
– Ох, стига, господин полицай. Не можем ли да се разберем? Ние сме американски граждани, трябва да се върна в Чикаго, да прибера семейството у дома и да отида на работа.
Ник се почесва по брадичката и се оглежда.
– Добре. Ето какво ще направим. Вече ви проверих и знам, че сте порядъчен семеен мъж, но въпреки това трябва да си свърша работата и да закарам този автомобил за оглед – дори да съм сигурен, че е чист. Формалности, знаете. Казвате, че полетът ви е скоро, така ли?
Уоткинс кимва.
– Не искам да си изпуснете самолета заради мен, господин Уоткинс. Мисля, че мога да ви помогна в тази ситуация. Гишето за връщане е точно след главния терминал, нали?
Уоткинс го поглежда обнадеждено.
– Ако ми дадете документите на колата, мога да закарам вас и семейството ви до терминала и след като проверим колата, да я върна във фирмата. Но трябва да ми обещаете, че ще си остане между нас. За такова нещо могат да ме уволнят.
– Напълно ви разбирам. Ако направим така, ще можем ли да се качим направо на самолета?
– Да, разбира се.
Изведнъж на мъжа му хрумва нещо:
– А какво ще стане с депозита?
Ник си придава замислено изражение:
– С карта ли платихте?
– Да.
– Ще се погрижа да оправят документите и да ви го върнат.
Уоткинс видимо си отдъхва:
– Чудесно.
Ник поглежда часовника си.
– Е, господин Уоткинс, да тръгваме тогава.
Джон Хенри Уоткинс се усмихва широко, протяга потната си ръка и благодарно дава ключовете на детектива.
118
Карлота Капелини се отдръпва от компютърния екран, който заема почти цялото ѝ бюро. Пред нея с всички шокиращи подробности е изложено творението на монаха. Тя сменя една след друга снимките, като оглежда – или се преструва, че оглежда – сцената с двойното убийство в дома на Марио Сакони. Този монах е истински звяр.
Една млада полицайка се приближава до бюрото ѝ.
– За вас е, госпожо лейтенант.
Подава ѝ лист хартия.
Капелини вижда, че очите на младата жена са втренчени в монитора, показващ близък план на прободната рана право в сърцето на Сакони. Лейтенантът затваря снимката с един клик на мишката.
– Благодаря. Свободна сте.
Младата жена се окопитва и се отдалечава, а Капелини поглежда документа. Това е доклад от проследяване на телефона на американеца. Оказва се, че го е използвал няколко пъти след бягството от мястото на убийството. Направил е търсене в интернет, намерил куриерска фирма в околността на летището и им се обадил.
Значи иска да изпрати нещо в Америка. Какво и защо?
Нещо, което няма да мине през митницата? Едва ли?
Не. Изпраща нещо с куриерска фирма, защото знае, че наблюдават летището. Знае, че няма да може да мине през граничния контрол. Карлота се усмихва. Да, умен е, но не чак толкова. Тя също се обажда по телефона – още веднъж на монаха:
– Слушай внимателно, ще ти изпратя адреса на куриерска фирма близо до летището. Трябва да отидеш там, бързо. Намери каква пратка е оставил Ник Каракандес и я спри – на всяка цена. Разбра ли?
– Разбрах.
Карлота затваря телефона и изпраща есемеса. Поглежда пак доклада, който ѝ е донесла младши полицайката. Освен в куриерската фирма Ник не се е обаждал на никого. За момент я обхваща опасение за най-лошото – представя си как охраната на летището се е провалила и американецът е успял да се измъкне зад граница. Това би било катастрофа. Тя поглежда към кабинета на шефа си и вижда Фуско с майора и главния комисар. Досеща се за какво си говорят. И то не предвещава нищо добро за полицая от Лос Анджелис.