Възкресяване

В тона му вече се долавяше ярост.

— Въпреки огромните възможности на електричеството да убива и да изцелява, въпреки че е променило живота на всеки човек на планетата, въпреки че естеството му все още не е докрай разбрано, на научните изследвания в тази област се гледа със снизходително презрение! Неутроните са секси! Електричеството е бита карта — прашен склад, от който е изнесено всичко ценно и са останали само безполезни вехтории. Само че складът не е опразнен. В дъното му има скрита врата, водеща към подземни съкровищници, изпълнени с неземни богатства, които малцина са виждали. Тези съкровищници нямат край.

— Започваш да ме плашиш, Чарли. — Уж го казах на шега, а прозвуча напълно сериозно.

Той не ми обърна внимание и закуцука между масата и рафтовете, докосвайки зеления сандък при всяко минаване, сякаш държеше да се увери, че той още е на мястото си.

— Да, други вече са посещавали тези съкровищници. Не съм първият. В частност Скрибоний. Или Прин. Но повечето с никого не са споделили своите открития, точно като мен. Защото силата е огромна. По характера си — непознаваема. Ядрена енергия ли? Пфу! Вятър работа! — Той опря длан в зеления сандък. — Ако това тук се свърже с достатъчно силен източник, ще превърне ядрената енергия в детски пистолет, който стреля с тапа.

Съжалих, че не си бях взел лимонадата, защото гърлото ми беше пресъхнало. Трябваше да се изкашлям, преди да заговоря.

— Чарли, да предположим, че всичко, което казваш, е истина. Разбираш ли с какво си се захванал? Механизма му?

— Добър въпрос. Позволи ми аз да ти задам друг. А ти разбираш ли какво се случва, когато натиснеш ключа за осветлението? Можеш ли да изброиш поредността на събитията, които завършват с това, че в стаята светва крушка, която разпръсква тъмнината?

— Не.

— Затваряш ли електрическа верига с онова щракване, или я отваряш?

— Нямам представа.

— Но това никога не ти е попречило да включваш осветлението, нали? Или електрическата си китара, когато трябва да свириш?

— Вярно, обаче никога не съм я включвал в усилвател, който може да захрани цялото Източно крайбрежие.

Джейкъбс ме погледна с подозрителност, граничеща с параноя.

— Ако това е обяснение, смисълът ми убягва.

Видях, че казва истината, и може би тъкмо това беше най-страшното.

— Няма значение. — Хванах го за раменете, за да го задържа, и изчаках да ме погледне в очите.

— Чарли, щом си престанал да лекуваш хората и щом не искаш да сложиш край на енергийната криза, какво целиш?