Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Възкресяване
Възкресяване - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Възкресяване

Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:

Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие – се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк.
И не сме сами.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 147
Перейти на страницу:

— Ти го осъществяваш — отвърна Джейкъбс с благ глас. В очите му обаче играеха весели огънчета: така човек гледа куче, което изпълнява трик.

Стампър замълча и отвори следващия плик. От него не изпадна снимка: само писмо и петарка.

— Хайде, Джейми — повика ме Джейкъбс. — Да не му пречим.

* * *

От алеята стопанските пристройки ми се бяха сторили спретнати и поддържани, но отблизо видях, че тук-там дъските са се напукали и корнизът се нуждае от освежаване. Бермудската трева, през която газехме — без съмнение основен разход при последното озеленяване на имението, — трябваше да се окоси. Иначе в най-скоро време двата акъра морава щяха да се превърнат в ливада.

Джейкъбс се спря.

— Как мислиш, къде е лабораторията ми?

Посочих обора. Това беше най-голямата пристройка, горе-долу с размерите на магазина за авточасти в Тулса.

Той се усмихна.

— Знаеш ли, че броят на учените в проекта „Манхатън“ непрекъснато намалявал до първото изпитание на атомна бомба на полигона Уайт Сандс?

Поклатих глава.

— Към момента на ядрения взрив няколко общежития, построени за персонала, пустеели. При научните изследвания важи едно малко известно правило: с приближаването към крайната цел нуждата от техническо подсигуряване на проекта намалява.

Той ме поведе към най-обикновена барака за инструменти, извади халка с ключове и отвори вратата. Очаквах вътре да е горещо, само че беше прохладно както в къщата. До лявата стена беше поставена работна маса, върху която имаше само няколко тетрадки и включен „Макинтош“ — за скрийнсейвър му служеше снимка на коне, увлечени в безкраен галоп. Пред компютъра имаше офис стол, който изглеждаше удобен и скъп.

Върху рафтовете вдясно бяха подредени кутии, които приличаха на посребрени пачки цигари… само дето пачките цигари не бръмчат като усилватели в режим на готовност. На пода стоеше сандък, боядисан в зелено, голям колкото хотелски минихладилник. Върху него беше поставен телевизионен монитор. Джейкъбс леко плесна с ръце, мониторът просветна и на него се появи поредица от червени, сини и зелени колони, които се надигаха и спускаха, сякаш изобразяваха дишане. Това зрелище едва ли щеше да измести „Биг Брадър“ от върха на развлекателната индустрия.

— Значи тук работиш?

— Да.

— А къде е апаратурата? Приборите?

Той първо ми посочи макинтоша, после монитора.

— Там и там. Най-важното обаче… — насочи пръст към слепоочието си като дуло на пистолет — … е тук. Намираш се в най-авангардния институт по електроника в света. Откритията на Едисон в Менло Парк бледнеят пред откритията, направени в тази стаичка. Те ще променят света.

Но дали щяха да го променят към по-добро? Не ми хареса отнесеното изражение на Джейкъбс, който гордо оглеждаше тези предмети без особена стойност. Все пак не можех да отхвърля думите му като празно бълнуване. В сребристите кутии и в зеления сандък с размери на минихладилник се долавяше някаква сила. Да стоиш в тази барака, беше като да си твърде близо до електроцентрала, работеща на пълна мощност, където от високото напрежение прехвърчат искри и усещаш статичното електричество чак в пломбите си.

— Сега произвеждам електричество с помощта на геотермалната енергия. — Джейкъбс поглади зеленото сандъче. — Това е геосинхронен генератор. Той е свързан с кладенец посредством тръба, каквато се използва в някои мандри. На половин мощност обаче този генератор произвежда достатъчно прегрята пара, за да захрани не само „Ключалките“, но и цялата крайречна долина. На пълна мощност сладурчето ми може да свари всички подземни води като чайник. Само че не това е целта на занятието. — Джейкъбс се засмя от сърце.

— Не е възможно — не повярвах аз. Но също толкова невъзможно бе със свещени пръстени да премахваш мозъчни тумори и да ускоряваш зарастването на счупени гръбначни прешлени.

— Уверявам те, че не си прав, Джейми. С малко по-голям генератор, сглобен от части, каквито лесно ще си изпиша по пощата, мога да захранвам с електричество цялото Източно крайбрежие. — Той не се хвалеше, а най-спокойно констатираше факт. — Не съм го направил, защото производството на електроенергия не ме интересува. Нека светът си сърба попарата — според мен нищо друго не заслужава. Но се боя, че за моите цели геотермалната енергия води до задънена улица. Не е достатъчна. — Той мрачно погледна конете, галопиращи върху компютърния екран. — Очаквах повече от това място, особено през лятото, но… карай да върви.

— Подразбирам, че тук нищо не се захранва от традиционното електричество?

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)