Розариум

— Какво се е случило?!

— Една моя… пациентка е при мен. Психолозите, за разлика от психиатрите, използваме термина „клиент“, но в случая „пациент“ е по-подходящо. Всъщност ние сме приятелки. През годините съм я лекувала от какво ли не, но така и не успях да я отдалеча на достатъчно разстояние от ръба, че да сме спокойни. И точно тази вечер тя се появи без предупреждение.

— Проблем ли има?

— Познавам я от дете. Омъжи се рано за мъж е огромни възможности, но страшен позьор и пълен егоист. Забременя и отиде да ражда в частна клиника в чужбина, но детето се оказало със синдром на Даун и мъжът ѝ не бил в състояние да понесе „клеймото“. Оставили го за осиновяване и се върнаха в България. Казваха, че е мъртвородено.

— Разбирам… — прошепнах. — Мисля, че се досещам защо си толкова разстроена.

— Да. Прибраха се в България и след някакъв период на преболедуване, е много алкохол и скандали, уж всичко тръгна по старому. Но мъжът ѝ я пренебрегваше като жена, изневеряваше ѝ и тя реши, че това се случва, тъй като не е вече „идеалната“. Оттам — булимия и още по-страшна депресия. Настоях да се разделят, тя ме послуша и малко по малко започна да се оправя. Но постоянно я държа под око — за всеки случай. И тази вечер ми се изтърси внезапно, без никакво предупреждение и в толкова тежко състояние, че ме стресна. Уф, ужасна история!

— Какво толкова ѝ се е случило?

— „Пациентът има своя история, която не разказва и която по правило никой не знае. Това е ключът“ — казва Юнг. Навремето, когато приятелката ми търсела доказателства за изневярата на мъжа си, тя открила сред вещите му писмо на английски със снимка на прекрасно русо момченце на около три години, облечено в бели дрешки е ангелски крилца на гърба. Усмихнало, е дълги руси къдрици и леки, но все пак разпознаваеми черти на Даун. Авторката на писмото, американка — ставало ясно от написаното, — била осиновила детето веднага след раждането му и в момента живеели в Нова Зеландия. Тя го обичала безгранично, грижела се за него сама, защото не била омъжена, но — макар и само на двайсет и пет — се справяла добре и на малкия Стивьн нищо не му липсвало. Той бил слънчево и любвеобилно дете, снимките са от тържество в градината, която посещавал отскоро, но му харесвало да е с други деца и всички много го обичали.