Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
Слава дойде точно след два часа, донесе акта на балистиците и снимка с ясни отпечатъци на пръсти. Прочетох изводите — всичко е правилно, съвпадат.
Сега делото се попълваше със солидни аргументи.
— А къде са дамите? — попита Слава и потри ръце.
— Закъсняват — казах. — Не могат по друг начин. Нали знаеш.
Той кимна. Как няма да знае. Веднъж разказа, че като курсант тръгнали с приятеля си за среща. Трябвало да се срещнат с две момичета от съседния селскостопански техникум. Срещата била пред метро „Соколники“. Когато минавали с метрото край станция „Кировска“, Слава побутнал приятеля си с лакът.
— Те са — извикал и почукал по прозореца на вагона, — ей, тук сме, влизайте!
Момичетата си бъбрели, седнали на пейката, и не бързали за никъде. Но Грязнов изтълкувал това по друг начин. Че са сбъркали. Ставало дума за „Соколники“, а не за „Кировска“! И дори искали да скочат от вагона. Но вратите вече се захлопнали и момичетата не ги видели, толкова били увлечени в приказки.
Приятелите стигнали до „Соколники“. Излезли от вагона, изкачили се на улицата. Там се спогледали тъжно.
— Да вървят по дяволите — отсякъл тогава Слава. — Ако сме сбъркали мястото, нека те ни търсят! Следващия път ще слушат по-внимателно.
Момичетата пристигнали след двайсетина минути. Нищо не били объркали. Били значи в някаква компания и не искали да ги пуснат. Едва се измъкнали…
Момчетата разбрали, че така госпожиците си вдигат цената. И се възмутили. Така и се разделили. Не веднага, но вече не се срещали. Като истински правдолюбец, Слава ги разобличил. Стига сте ни баламосвали, казал. В никаква компания не сте били. Седяхте на една пейка на „Кировска“. Ах, обадила се едната, по-добросъвестната, а ние мислехме, че ще дойдете с трамвай.
Те се закискали, изобщо не се разкайвали за станалото. Какъв е проблемът? Нали дойдохме!
Сега всичко трябва да изглежда различно. Тези, които чакаме, не искат нищо от нас. Ние искаме, а това е друг разговор…
Извиках Лара.
— Поръча ли пропуските? — попитах делово.
— Да… Ала Светлова — това солистката на театър „Станиславски“ ли е?
— Да — намръщих се. — Впрочем вземи пари и върви за пасти. Кафе или чай — по твой избор.
— Направила ли е нещо? — Лара не си тръгваше.
Слава въздъхна, като поглеждаше към тавана. Това означаваше: много си я отпуснал. При мен нямаше да има такива въпроси.
Малко е да се каже — отпуснал. Просто не знам как да я поставя на мястото й.
— Разбра ли всичко? — попитах Лара, като барабанях с пръсти по бюрото.
— Какво, закъсняват ли дамите? — усмихна се тя на вратата.
— Отивай, скоро ще затворят долния бюфет! — и погледнах часовника си.
— Значи ще останат без пасти — процеди тя. — А Светлова има нужда от отслабване.
Още малко и ще хвърля нещо подир нея. Но вратата най-накрая се затвори.
— Разглезил си я — рече Слава осъдително. — Що за маниер да флиртуваш с подчинените? Сега ще ти се качи на главата. Предупреждавах те…
Премълчах. Знаех го отлично. Но ми става непоносимо, когато толкова млада и привлекателна личност е всеки ден пред очите ми при тази дяволска работа, където постоянно ми трябва разтоварване.
И попадаш като между чук и наковалня. Но къде са те? Ще дойдат ли изобщо? Светлана непременно ще дойде. А примадоната — не знам. Докато скучаех, се загледах по-внимателно в Грязнов.
Изглежда, е взел новата връзка от някой от сътрудниците си. Избръснат, но явно набързо. Взел е електрическата самобръсначка на някой сътрудник. Иска да направи впечатление. Ах, Слава, ах, злодей такъв!
И направи! Нашите гостенки се появиха с половин час закъснение. И веднага го зяпнаха. Ясно е, че са очаквали да видят само мен. Май не бяхме се уговаряли, че на партито ще водя и приятел. При това Слава се изчерви.
— Полковник Грязнов! — представих го. — Началник на МУР. А това е Ала, това — Света…
Но гостенките преместиха погледите си върху нещо друго. Видяха фоторобота на издирвания.
— Боже… — промълви примата. — Пашка!
— О, Господи… — повтори Светлана. — Какво означава това?
Бях доволен. Точно това трябваше да се докаже!