Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отписаният - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отписаният

Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:

ПЕСЕНТА НА КУРШУМА (в. „Комерсант“) По данни на следствието всички убийства издават един и същ почерк: невъзможно труден изстрел със снайпер от почти километър. Жертвите са като на коктейл — все хора от елита… КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? (Из телефонен разговор) — Аз лично няма да чакам като говедо кога ще ме гръмнат! Той има списък. Ние също. Представяш ли си какви възможности открива това! КАРАЙТЕ СИ ЛАДИТЕ (Из доклад на прокуратурата) Засега мотивът не е ясен. Все нещо трябва да свързва жертвите. Иначе ще излезе, че той просто не харесва мерцедеси и беемвета…
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 170
Перейти на страницу:

Затова, когато се позвъни, побързах да вдигна слушалката, като смятах, че е той.

Но бе Светлана. Познах гласа й със смесено чувство на разочарование и вълнение — все пак очаквах да е Грязнов.

Обаждаше ми се за първи път. Вероятно току-що става. Да им завидиш на тия жрици на изкуството и любовта с всичките им чудатости.

Спят колкото си искат. И с когото си искат.

Странно, но изобщо не ме занимаваше кой е бил през нощта със Светлана. Приемах го вече просто като нейна работа. Нищо повече.

— Здравейте, Александър Борисович — започна тя разговора с леко напевния си глас. — Светлана се обажда. Помните ли ме?

Има си хас! Как ще я забравиш…

— Здравейте! — заставих се да говоря на „вие“. — Как сте?

— Благодаря, нормално. Току-що ми се обади Ала. Безпокои я вашата покана да дойде в прокуратурата.

— Не съм й изпращал призовка — поясних. — Защо са тия официалности? Само малка беседа. Миналия път бе много заета. А въпросите останаха без отговор.

— Александър Борисович, вие сте интелигентен човек и трябва да ме разберете. Можеше и да не ви запознавам с Алочка. Мислех, че само ще поговорите. А как свършва всичко? Днес я викате без призовка, после ще възникнат нови въпроси, ще й изпратите призовка, а тя е актриса, в театъра е пълно с недоброжелатели и завистници. Разбирате ли за какво говоря?

— Всичко разбирам… — въздъхнах. — Уви, такава е професията ни с нейните неприятни подробности. Светочка, аз съм ловецът, към който ако някое животно се засили, то е само по принуда. Но ви обещавам: разговорът ще е доброжелателен и кратък. Бързо ще я пусна.

— Може ли да дойда с нея? — попита тя, след като помисли. — Колата й е повредена. Няма да ви отнемем много време.

Само за миг си представих как ще се източат лицата на сътрудниците ми, когато двете се появят тук. А Лара безпогрешно ще разбере кой кой е, когато сервира чая и прибира чашите. И въобще ще намери повод всяка минутка да напомня за себе си. Но можех ли да откажа?

— Ще се радвам да ви видя — казах с кисел глас. — Елате, иска ли питане. Ще ви напиша пропуск.

Сега от само себе си се решаваше проблемът с поканата на Грязнов. Света ще дойде с приятелка. Ще се наложи и аз да поканя приятел. Така по-лесно ще говорим…

Но Слава се обади пръв.

— Старче, телефонът ти дава все заето. — Гласът му бе като на пребито куче. — Звъня, звъня…

— Слушам те — отвърнах ледено.

— Ами… Сигурно Костя вече всичко ти е съобщил? — попита виновно.

— Да. Няма ли какво да добавиш?

— Какво да добавя? — Той въздъхна разкаяно. — Прав си, както винаги.

— Да не губим време за вайкане и въздишки. Трябваш ми спешно. За кръстосан разпит. При мен скоро ще дойдат две дами. Твоето присъствие е задължително.

— Те ли настояват? — попита подозрително.

— Просто без теб ще кажа нещо не както трябва.

— Ах, ти, женкар такъв! — въздъхна облекчено той. — Поне бива ли ги, симпатични ли са?

— Напълно по твой вкус. Идваш ли, или не?

— Ще почакам експертите от НТО да оформят заключението от балистичната експертиза. Ще отнеме час-два. Между другото, никой ли не е гърмял по нашия начин?

— Теб трябва да попитам, дежурната на милицията е под носа ти — казах. — Дори ми става скучно. Вече започна втора седмица — и никакви новини по този повод.

— Пепел ти на езика! — Грязнов се засмя и затвори.

А аз се замислих. Началството е право: кой поръчва убийствата? Ако съдим по всичко, килърът си ги избира сам. Стреля, по когото иска.

А сега да не си е взел отпуска? Ходи на театър, шляе се из ресторантите и нощните барове? Извинете, а с какви мангизи? Това е много скъпо. Животът в столицата, пътуването до Чечня, Турция и обратно. Наел беше квартира в центъра за триста долара. Ако сега е в Москва, пак ще наеме. Значи някой плаща? Кой?

Не е лошо да задам тия въпроси на солистката от операта. Но тя няма да е сама. Ще се наложи да изпратя навън Светлана. Задължително трябва попитам: кой плаща? Дори да не каже истината, поведението й ще подскаже това-онова… Макар че защо ще издържа бившия си мъж, дори да не се досеща с какво се занимава?

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 170
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)