Отписаният

— Оперативните служители вече намериха таксиджията, който го е карал — обясни Костя. — И той им показал блока, където го е оставил. Но защо реши, че това е точно той?

— Сега ще дойде Слава Грязнов и ще видим — отговорих. После се разходих из стаята и попитах: — Някой започна ли наблюдение на тази сграда?

— Не, чакахме вашето указание — рече Меркулов и се засмя.

— Искам да я видя, сградата имам предвид.

— И как го намери? — попита, докато разглеждаше шалчето. — Както си вървеше по улицата и…

— А той вървеше срещу мен с плакат на гърдите: „Вържете ме, добри хора!“ — кимнах. — Бе дошъл на премиерата, на която и аз. Познах го по фоторобота. Един странен. Беше сам. Там всички се познават, покланят се, като се срещнат: премиера — целият театрален елит там, а той — сам.

— Каза, че се каниш да се срещаш с човек, който добре познава Горюнов?

— Така беше — кимнах. — А срещнах не само него. Срещнах убиеца. Разбира се, преживявам, че не можах да го задържа. Та според мен хич не му дремеше за тази опера.

— По какво съдиш?

— Фотороботът! — тържествувах. — Ей сега ще дойде Грязнов, как ще го наредя само! Колко нерви ми изхаби, за да ми доказва, че съм пълен идиот, щом непрекъснато се занимавам с моите версии. Пълна прилика, разбираш ли? И после, поведението. Там той беше случаен зрител. Защо е дошъл, при кого. Взех бутилката в бюфета, той пи от нея, а чистачката, която ги събираше, вдигна скандал. Той чу… И драсна.

— Какво си се лепнал за тази бутилка! — разсърди се Костя. — По-добре да беше го проследил… Добре де. Та какво научи за Горюнов?

— Нищо особено. Тук има нещо друго. Разговарях с певицата Светлова, синът на генерал Тягунов бил неин съпруг, разделила се с него заради Горюнов. Представяш ли си? Триъгълникът, за който намекваше банкерът Саврански.

— Направо да откачиш — съгласи се Меркулов. — А хубава ли е?

— Нямам думи — отвърнах.

— Тогава мъжът й може да е искал да застреля писаря. И когато започнала стрелбата, Горюнов дотича при нас?

— Това отпада — махнах с ръка. — Тя каза, че мъжът й не може да падне дотам. Не му позволява честта. Войник до мозъка на костите, вековни традиции и все в този дух.

— За нея отпада. Но за твоя Горюнов — ни най-малко. За него е актуално.

Спогледахме се.

— Чакай, да не намекваш, че в случая със Серьожа Горюнов също въртим на празни обороти? Той клепе мъжа й, а човекът хабер си няма?

— Само предполагам — каза Костя и точно тогава вратата се отвори и в кабинета се втурна възбуденият Грязнов.

— Ето ти бутилката! — вместо поздрав кимнах към целофановата торбичка на перваза. — С пръстите на този — сега кимнах към фоторобота пред мен. — Само да не се объркаш. Ще намериш и мои отпечатъци.