В земята пламък се крие

Между Компанията и реката стояха само последните няколко непретърсени сгради, които нямаше да предложат убежище на притиснатите северняци. Стражите продължаваха систематичното си претърсване и неотменно се приближаваха. Толкова малко време оставаше. Вече нямаше нужда от приказки. Познаваха се твърде добре, за да хабят думи.

Откъм реката, някъде зад тях и вляво, долетя вик. Някой от стражниците ги бе разкрил. Нищожните им надежди да избегнат залавяне бяха попарени. Само Ахтал още не се бе отчаял, а може би агресивният му отговор бе породен от брудуонското обучение. Пристъпи напред, стиснал невъзможно голяма цепеница.

Звук прекъсна черните им мисли. Първоначално ромолене, бързо прераснало в рев. Стражите край реката се обърнаха и погледнаха към течението, захвърляйки оръжия или стискайки ги небрежно, тичайки към Компанията. В същия миг останалите стражи се появиха на улицата, привлечени от страховития шум, изправени пред северняците. Но за момента никой не нападаше. От нарастващия грохот бе очевидно, че някаква катастрофа заплашва всички.

Кафявата водна стена се стовари върху Инструър с разтърсващ удар, поваляйки множество жители на земята. Впусна се край ниското, захапа самите стени на изток, разля се в коритото и покри доковете, където раздвоеният потоп отново се събра. Ималите нещастието да се намират близо до брега бяха пометени от безмилостните, неподбиращи води. Рибари, опитващи се да изкарат честно прехраната си, контрабандисти, прекарващи злато и слонова кост от диваците на юга, стражи — всички те напразно диреха закрила към по-високите места. Компанията и главната част от стражевия отряд гледаха безпомощно как водата поглъща войник подир войник в алчните си дебри. Реката не спираше да настъпва, докато пяната не зашумя под самите крака на пътниците. И също толкова внезапно се отдръпна, оставяйки кафяви следи по ботушите на Фарр. Звукът беше неописуем. Макар и само фракция от тресящия ек на Гръмопада, откъдето водеше началото си тази стихия, чулите звука на завръщащата се в коритото си Алениус бяха смаяни. Ужасяващата мощ вцепеняваше обикновените смъртни, изпълвайки ги с ужас и удивление.