В земята пламък се крие

Това вече беше по-добре. Разполагаше с информация, към която този червей проявяваше интерес.

— А наградата ми?

— Наградата ти? — за момент архиварят изпита страх, че Аркосът ще скочи над бюрото към него. — Наградата ти? — повтори отново, този път замислено. — Да, мога да уредя награда, която да съответства на предоставената от теб информация. Сега ми кажи откъде е той.

— Каза, че идвал от Даурия, остатъкът от Долината на Първородните — думите се отрониха като перли от устните му, архиварят забеляза ефекта им в свинските очички на Аркоса.

— Така ли? И какво смяташ за това му твърдение?

— Подобно на вас не вярвам — предпазливо отвърна архиварят, — но той разполагаше със знание за Първородните, угаснало във Фалта, знание, което един селянин от севера няма как да притежава. Знаеше повече от мен, с ваше позволение, повече и от вас, милорд.

— Значи не му вярваш? — Аркосът се изправи на крака и заобиколи бюрото, изправяйки се право пред посетителя си. — А ако ти кажа, че самият аз съм бил на едно друго легендарно място, с не по-малка известност и дори по-могъщо? И в мен ли ще се усъмниш така бързо?

— Кое е това място, милорд? — архиварят едва можеше да говори пред обгърналото го присъствие на Аркоса, който изглеждаше далеч по-опасен от обикновен паяк.

Главата на едрото туловище се повдигна гордо.

— Крачих по най-черния от всички черни коридори, потопих се в най-дълбоката от всички ями, изкачих най-високите от всички стени. Говорих с безтелесния Глас и се храних с едноръкия. Знаеш ли отговора на тази гатанка, учени?

— Андратан — прошепна архиварят. — Рушителят.

— Великолепно е каква полза може да има малко образование — рече Аркосът. — Но то си има предел. Предлагам ти следната награда — закълни ми се във вярност и също ще крачиш сред тези легенди.

Нуждая се от нов слуга. Този би свършил чудесна работа.

— Значи ако срещнатият от мен мъж е наистина от Долината, той трябва да е ваш враг.

— Не мой, а на Рушителя. Врагът на Брудуо.

Истината като лъжа — най-силното оръжие. Кажи на този манипулируем слабоумник истината и той ще повярва, че мъжът е наш приятел, защото няма да иска да повярва, че съм предател.

— Наш приятел. Трябва да говоря с него.

— Това може да се окаже проблем, милорд. Той възнамеряваше да напусне Инструър, за да последва откритото в архивите. Вече може да го е сторил.

— Наистина? И какво е толкова важно, че да напусне такъв прекрасен град? — гласът на Аркоса бе пропит със сарказъм.

— Търси стара реликва. Той вярва, милорд, че знае местоположението на Джугом Арк, Стрелата на Единението.

Още една перла пред Аркоса. Може би от срещата в крайна сметка ще има полза! — опита се да си внуши, ала не можеше да потисне притеснението, плъзнало по гърлото му.

Ефектът на думите не можеше да бъде сбъркан — нито алчността, проблеснала в очите на Аркоса.