Засенчено слънце [bg]

Принцът се загледа подире му и въздъхна така дълбоко, че едва не издуха булото пред лицето си.

- Глупостта на Вуджег дойде тъкмо навреме, макар че Янаса сигурно ще ми трие сол на главата.

- Ножът е опасен подарък в ръцете на едно дете.

- Така е, само че при банбарци момчетата, които мечтаят да станат воини, получават своя първи нож горе-долу на възрастта на Таса. - Той разгледа малкото каменно острие, което бе почти обикновено парче скала, а после го запрати в тъмното.

- Пък щом толкова много иска да има нож, подобре да е такъв, който няма да го подведе в случай на нужда.

Изглеждаше необичайно унил. Ханани не можа да открие и следа от характерните за него подигравателност и надменност. Реши да подеме инициативата:

- Щом като е така, то Янаса…

- Янаса иска да го направи племенен майстор на сметките, пазител на сказанията или ковач. Какъвто и да е, само не и воин. - Сви рамене. - Само че той си остава мой син, макар и тя да съжалява за това.

Ханани се досети, че е чул разговора и с Таса. Скалите отразяваха всеки звук и в такава тиха вечер думите им бяха отлитали надалече.

- Но пък децата рядко следват желания от родителите път - продължи Принцът, като се настани колкото може по-удобно срещу нея, облегнал гръб на една отвесна скала. - Твоите сигурно са останали доста изненадани от житейския ти избор.

Ханани сплете пръсти в скута си.

- Моите вероятно не се сещат многомного за мен, ако изобщо им се случва.

Той се подвоуми.

- Каза, че са те продали.

- Да. Ние сме от селската каста. Една година реколтата погина. Дълг на женското чедо е да спасява семейството в такива случаи - аз помолих да ме продадат.

Принцът свъси вежди.

- Чувал съм, че стават такива неща при низшите касти, но… На колко години беше тогава?

- Видяла бях шест наводнения на реката.

- Шест! - Той поклати глава. - Ти не си могла да знаеш за какво ги молиш.

Ханани сви рамене. Не бе знаела, но какво значение имаше вече?

- И защо Хетава? - попита той. - Те нямат голяма полза от жени - или поне така стояха нещата преди тебе. Твоите са могли със сигурност да вземат повече, ако те бяха дали в някое селско семейство без дъщеря или пък в тимбалинова пушалня, или някъде другаде.

Ханани наблюдаваше танца на пламъчето от фенера под ледения дъх на лекия вятър. Движенията му бяха омайващи почти като заклинание за сън.

- Аз си го избрах - отвърна тя най-накрая. - Хетава е бил винаги така величествен в моите очи. Всичките тези изискани и мъдри жреци, и магията, и възможността да уча, колкото си поискам… Исках го, па макар и само за няколко години.

- Всъщност твоите родители са сторили онова, което те е направило най-щастлива, макар и не толкова полезна за тях самите. - Очите му я следяха неотлъчно над булото.