Засенчено слънце [bg]

- Богиньо велика Богиньо, не… - Гласът на Ниджири се извиси до степен, която нямаше нищо общо с мира, нито с покоя, и отекна по пустите улици.

Уплашен, Инму се закова на място. Какво…?

Каляската - най-обикновено возило на две колела, теглено от як представител на слугинската каста, по който висяха достатъчно оръжия, за да стане ясно, че е и охрана - премина пред очите на Инму. Тя бе открита, но пердето против комари не позволяваше да се видят ясно пътниците в нея. Един случаен лунен лъч, както и внезапен порив на вятъра, който отметна за миг завесата, позволиха на жреца да усети някакво движение вътре, както и да зърне женско лице. То се обърна към него, забелязало своя наблюдател. Най-прекрасните очи, които бе зървал през живота си - черни като тъмната страна на Сънната Луна, омайни като звук от джунгиса.

И печални. Толкова ужасно, болезнено печални, че на Инму му се прищя да отиде при нея и да я утеши, за да изтрие този израз от лицето и. Би могъл да я Събере, стига тя да поиска, или просто да я докосне, защото никога не бе виждал някой да носи сам такъв огромен товар от горест и отчаяние. Или поне да го носи и все още да живее.

Тогава нещо в обятията на жената се размърда. Дете, разбра Инму, макар да го съзря само за миг. На възраст пет или шест наводнения, отпуснато в сън. Изражението на женските очи се промени. Инму видя у тях такава топлота и дълбока нежност, че се просълзи. Жената се дръпна назад, в сянката на пердетата, притиснала детето към гърдите си. Докато каляската отминаваше покрай близкия ъгъл към един от мостовете, той отново чу същия глас, нейния глас, да тананика песента от преди малко - люлчена песен.

Изпълнен от копнеж към нещо, което не му бе липсвало никога, Инму остана загледан подир каляската цели пет дълги дихания време, преди да се сети за Ниджири.

Той смени посоката към Хетава и се затича, докато стигна улицата покрай източната стена на храмовия комплекс. Тук завари своя събрат-Бирник, облегнат на стената. Главата му бе наведена, раменете му се надигаха и отпускаха от тежко дишане, юмруците му бяха притиснати към древните камъни с такава сила, сякаш се мъчеха да ги отместят.

- Братко! - Той се спусна към него. - Ниджири-братко, какво в името на сенките…

- Тук! - Ниджири се извърна и го хвана здраво за раменете. Погледът му бе подивял. - Беше тук. Това трябва да е причината - хората го прихващат сега, в момента - източникът! Беше точно тук, дебнеше тук, знаеш ли какво означава това? - Заби пръст в каменната стена. - Погледни!

Инму погледна, без да разбира нищо. Стена като стена.

- Това е само източната стена, Братко. Не разбирам…

Но разбра. Внезапно и ужасяващо.

Всяка група в Хетава разполагаше със своя част от комплекса. Северната принадлежеше на Пазителите - там бе и Детската къща. В западното крило бе разположена Залата на Бирниците, където се провеждаха часовете по наркомансия.

Южната част приютяваше Залата на Благослова и служебните кабинети, библиотеките и класните стаи, използвани от служителите миряни, Учителите и Супериора.