Скрутатор [bg]

— Ценя съвета на Крил-Ниш, сър — каза Троист. — Неведнъж той ми е служил вярно.

— Не се съмнявам, че в много други случаи те е провалял катастрофално — остро отвърна скрутаторът. — На работа.

— Ще ви помоля да изчакате за момент, сър — възрази генералът. — Крил-Ниш ми обясняваше ситуацията в Снизорт. Бих искал да изслушам неговия поглед върху нещата.

Ниш удивено се надигна. Беше нещо нечувано някой да се възпротивява на скрутатор, дори и ако въпросният някой бе генерал. Разбира се, понастоящем Флид бе бивш скрутатор, но и в този случай наскърбяването му не изглеждаше разумно. Що за човек бе Троист — да се застъпва за личност, която вече не му беше от полза?

— Значи цениш неговия поглед повече, отколкото се страхуваш от гнева на скрутаторите? — заплашително каза Флид. Той не беше свикнал да му се противят и това определено не му харесваше.

— Боя се от справедливия им гняв, сър, като всеки, който не е изгубил разсъдъка си. Опасявам се и от гнева на онези, които вече не са скрутатори. — Той погледна Флид в очите. Макар че Ксервиш се вторачи в него по обичайния си начин, Троист не се извърна.

— Има ли нещо, което да не си изтърсил, момче? — извика Флид.

Ниш не се наскърби от думите му. Заради болката скрутаторът не беше на себе си.

— Той чувстваше, че изпълнява дълга си. Ако обичате, сър. — Троист посочи към местата в задната част. — Крил-Ниш, би ли продължил?

Флид се отпусна върху пейката, потръпвайки. Под мрачния му поглед целителката се сви още по-навътре в ъгъла.

Ниш се съсредоточи. Конструктите биваха издърпвани на северозапад.

— Мисля, че това е въпросната възлова точка. — Той посочи. — Лиринксите се оттеглиха насам. — Пръстът му описа линия към най-тясната част от Туркадско море. — Но това беше преди седмици. Понастоящем биха могли да се намират навсякъде.

— Само някой изключително храбър пълководец би нападнал врага толкова близо до морето — каза Троист. — Подкрепленията от Мелдорин биха пристигнали за по-малко от час.

— Джал-Ниш смята, че силите му ще се изправят срещу противник с отслабен дух — рече Флид. — Той не познава лиринксите като мен. Те изоставиха Снизорт, защото са намерили онова, което са искали. Нападението няма да ги завари неподготвени.

— Не познавам тукашните земи — рече генералът, — но има нещо, което не разбирам, скрутаторе. Защо Съветът е поверил командването на Джал-Ниш Хлар? Всички членове на Съвета го превъзхождат по ранг.

— Скрутаторите се страхуват да застанат начело, тъй като не са тактици. И освен това ценят кожите си. Но не им се иска да предоставят контрол на пълководците, затова Джал-Ниш е единственият избор. Той е опасен човек, генерале, защото наистина вярва, че е по-добър от всички тях.

— И какво иска?

— Не го интересуват златото, знанията или компанията на красиви жени. Джал-Ниш Хлар копнее само за едно: да превземе Съвета и наложи покварената си воля над целия свят. Той е несломим.