Черният манастир [bg]

— Докато сме на тази тема, предлагам още сега да изберем датата за полет до Адис Абеба — каза Пърсел.

Никой не отговори и той прибави:

— Както ще потвърди полковник Ган, трябва да престанем да обмисляме самото нападение и да определим началната му дата.

— Аз всъщност трябва да тръгна някъде към двайсет и четвърти януари — каза британският военен.

— Добре. Екипът от „Л’Осерваторе Романо“ трябва да тръгне поединично, в случай че от отсрещната страна възникне проблем. Аз ще замина пръв, да речем на осемнайсети януари. Ако пратя телекс, че всичко е наред, Вивиан ще пристигне на двайсети януари…

— Ще заминем заедно, Франк.

Той не й обърна внимание.

— Ако не се обадя, приемете го като знак, че е възможно да са ме отстранили. — Обърна се към Меркадо. — За тебе май е най-рисковано, като се има предвид присъдата ти за съучастие с враг на етиопския народ. Но ако при нас с Вивиан не възникнат проблеми, накрая ще дойдеш и ти.

— Звучи разумно — съгласи се Ган.

— Освен ако не ни изчакат да се съберем всичките — посочи Франк.

— Ако параноята ти е основателна, би трябвало аз да отида пръв, за да видим как стоят нещата — отвърна Хенри.

— Предложението ти е отбелязано в протокола. Заминавам на осемнайсети — заяви Пърсел.

— Разполагам с няколко скривалища в Адис Абеба — каза полковникът. — Къде ще отседнете?

— При всички други журналисти в столичния „Хилтън“.

— Колективна безопасност, а? — усмихна се Ган.

— В журналистическите среди, полковник, по-скоро важи принципът за оцеляване на най-приспособения.

— „Алиталия“ все още поддържа ежедневни полети до Адис Абеба и не е трудно да си намериш билет — напомни им Меркадо. — Същото се отнася за стаите в тамошния „Хилтън“. Идната седмица ще съобщя за плановете ни в редакцията и пътното бюро. Така ще имаме време да го обмислим.

— Няма какво да обмисляме — възрази Франк.

Хенри кимна.

Обсъдиха още няколко оперативни подробности и Меркадо провери разписанието на „Алиталия“ във връзка с пътуването им до Берини на 14-и.

— Вземете си билети за полета до Палермо в девет и шестнайсет сутринта — каза на Пърсел и Вивиан. — Ще се срещнем на летището.

После се извини, че имал работа, и се сбогува с гостите си.

Ган каза, че искал да се поразходи из седалището на папата, и им пожела приятен ден.

Франк и Вивиан излязоха от Ватикана и тръгнаха покрай Тибър.

— Всичко започна да става реално — отбеляза тя.