Черният манастир [bg]

— Злоупотребил си с привилегиите си в библиотеката, Хенри.

— Не е смешно.

— Нали и без това каза, че сме приключили? — отбеляза Пърсел.

— Така е, но… — Той погледна Вивиан. — Къде ми е бележникът?

— В чантата ми. — Фотографката го извади и му го подаде.

— Ако бях параноик, щях да те посъветвам да не оставяш този бележник в кабинета си — каза Франк.

Меркадо кимна.

Тежки облаци покриваха привечерното небе и Хенри каза, че в редакцията имал бутилка ликьор „Стрега“, който щял да повдигне духа им.

— Как мина? — попита Вивиан по пътя.

— Стеснихме района — отвърна Хенри.

— Има ли вероятност пак да ни пуснат там? — попита Ган.

— Това вече ще е прекалено.

— Ако се свържете с военното министерство, там имат пълен комплект военни топографски карти на Етиопия — посъветва го полковникът. — А ако установите бойната част на отец Армано, можете да поискате информация къде точно на брега на езерото Тана е бил лагерът им.

Меркадо се замисли.

— Ще попитам за картите. Само че не знаем в коя бойна част е служил отец Армано, а пък във военното министерство не са и чували за него.

— Някой в Берини може да пази писма от свещеника с обратен адрес — предположи Вивиан.

— Чудесна идея — похвали я Хенри.

— Има вероятност обаче архивът на бойната част изобщо да не е стигнал до Италия — предупреди ги Ган.

— И даже да е стигнал, може да не ни допуснат до военния архив — отбеляза Пърсел. — Или пък онова, което ни трябва, вече да не е там.

Никой не му отговори.

Пътят им минаваше през парка на Ватикана. Франк насочи вниманието си към „Св. Петър“ и осъзна, че отзад катедралата изглежда много по-голяма, отколкото откъм прочутата й фасада. Базиликата и площадът с опасващите го колонади бяха публичното лице на Светия престол. Това обаче не изчерпваше всичко. Тук имаше канцеларии и архиви, имаше хора, които да управляват парите, да ръководят благотворителни заведения, да изобличават ересите, да разпространяват вярата и словото Божие, както и словата на папата и кардиналската колегия — както правеше Хенри в „Л’Осерваторе Романо“.

Пърсел се съмняваше, че зад затворените врати на всички тези служби се крият някакви големи конспирации, ала разбираше, че зад Ватикана и папството лежат две хилядолетия институционална памет и съществуват неизречени и неписани правила за поведение.

Най-често, подозираше той, всички бяха на едно мнение — ватиканските духовници, йерарси и бюрократи. От време на време обаче се явяваха скрити противоречия. И сега може би се случваше нещо подобно, ако се допуснеше, естествено, че онези хора търсят същото като него и тримата му спътници.

— Ако не успеем тук, в Италианската библиотека в Адис Абеба има колекция военни карти — продължи Ган. — Проблемът е, че временното революционно правителство може да ги е конфискувало с оглед на сигурността или да ги е разпратило по бойните си части.