Брит-Мари беше тук [bg]

– Една вещица и една сляпа, сериооозно? Това сериооозна купа ли е? Ааа?

Функционерът клати сериозно глава. Жената, по-потисната от всякога, поглежда към Банк.

– Един от играчите в отбора ви, Патрик Иварш...

– Какво за мен? – възкликва Падан плахо откъм пода.

– Какво за него? – изръмжава Банк.

– Да, какво за Патрик? – пита трети глас.

Таткото на Падан се е появил зад Брит-Мари. Сресал си е косата и се е издокарал. На ревера на сакото му има червено лале. До него стои Кент, със смачкана риза. Усмихва се на Брит-Мари. На нея веднага ѝ се приисква да го хване за ръката.

– Патрик е с две години по-млад от останалите. Твърде е малък, за да участва в купата без специално разрешение – прокашля се жената, гледайки в пода.

– Ами, дайте му разрешение! – виква Банк и размахва бастуна си към функционера.

– Правилата са си правилааа! – прекъсва я треньорската персона.

– Вярно ли? ВЯРНО ЛИ?! ЕЛА ТУКА, ТИ МАЛЪК... – разкрещява се Банк и замахва яростно с бастуна.

Персоната опитва да се хване за същия бастун, за да не падне, при което повлича Банк със себе си, те губят равновесие и залитат надолу по стълбите, но нечия силна ръка се протяга бързо и сграбчва ръкава на персоната като с белезници и спира падането.

Треньорската персона виси над стълбите, ококорила очи към Кент, а Кент продължава да държи неумолимо ръкава, навежда се напред и заявява, по онзи самоуверен начин, по който разказва на хората за бизнеса си с Германия:

– Ако опиташ да бутнеш сляпа жена по стълбите, ще те дам под съд, докато семейството ти задлъжнее за десет поколения напред, набий си го в проклетата глава.

Треньорската персона го зяпва. Банк си възвръща равновесието, като се подпира с бастуна в корема на мъжа два или може би три пъти. Мъжът с документите размахва въпросните документи. Функционерът кима сериозно. Потиснатата жена се прокашля няколко пъти.

– Има подадено възражение от противниковия отбор във връзка с играч на име Вига. От личния номер става ясно, че... – започва жената.

– Казвам се ВЕГА! – изсумтява Вега, която се намира малко по-нагоре по стълбите.

– Да, Виииееега – опитва се да я имитира жената.

– Да нямаш лайна в ушите, а? В-Е-Г-А! – повтаря Вега.

Жената се почесва по меката част на ухото. Усмихва се все едно са ѝ сложили местна упойка. Обръща се към Брит-Мари, която до момента създава впечатлението, че е единственият разумен човек в компанията.

– Трябва специално разрешително, за да могат в отбора да играят момичета и по-малки деца.

– Правилата са си... пра... правилааа – заеква треньорската персона, без да може да се измъкне от хватката на Кент.