Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Подобни статистики могат да бъдат направени за ресурси с различна наличност в земната кора. Рядкостта на даден ресурс определя сравнителните разходи за добиването му от земята. По-често срещаните метали, като желязо и мед, се намират по-лесно и в резултат са сравнително евтини. Редките метали, като злато и сребро, са по-скъпи. Ограничението върху обемите, които можем да произведем от всеки от тези метали, обаче остава алтернативната цена за производството им по отношение на други, а не абсолютното им количество. Няма по-добро доказателство за това от факта, че най-редкият метал в земната кора – златото, се добива от хиляди години и продължава да се добива във все по-големи количества с напредването на технологиите, както е показано в Трета глава. Ако годишното производство на най-редкия метал в земната кора се повишава всяка година, тогава няма смисъл да говорим, че който и да било друг елемент е ограничен като количество в практически смисъл. Недостигът на материални ресурси е само относителен, като разликите в разходите за добиването им определят степента на този недостиг. Както брилянтно показва Джулиън Саймън, единственият недостиг е този на времето, с което хората разполагат за производството на въпросните метали. Това е причината заплатите да продължават да растат в световен мащаб, с което продуктите и материалите непрекъснато поевтиняват, изразено във вложен човешки труд.

Тази икономическа концепция е една от най-трудните за проумяване и това дава гориво на безкрайната истерия, с която ни заливат екологичните движения след десетилетия апокалиптично сеене на страх. Джулиън Саймън направи каквото можеше в борбата срещу истерията, като предизвика един от най-видните истерици на двайсети век на прочутия облог за $10 000. Пол Елрих написа няколко истерични книги, в които твърди, че Земята е на ръба на катастрофа, защото привършват някои жизненоважни ресурси, с много точни злокобни предсказания за датите, на които тези ресурси ще бъдат изчерпани. През 1980 г. Саймън предизвика Елрих да посочи, които иска, суровини и материали, и период, по-дълъг от година, и се обзаложи с него на $10 000, че цената на всеки от тези материали, без инфлацията, в края на периода ще е по-ниска, отколкото в началото. Елрих избра медта, хрома, никела, калая и волфрама, за които бе предвидил, че ще бъдат изчерпани. Въпреки всичко през 1990 г. цените на тези метали бяха спаднали, а нивото на годишното производство се бе покачило, независимо че през това десетилетие населението на Земята бе нараснало с 800 милиона – най-голямо увеличение за едно-единствено десетилетие преди или след това.

Всъщност колкото повече човешки същества има, толкова повече от всичките тези суровини може да се произвежда. Както сочи икономистът Майкъл Кремър,[168] по-важното обаче е, че фундаменталният двигател на човешкия напредък не са суровините, а технологичните решения за проблемите. По природата си технологиите са неизключителна стока (което означава, че след като някой изобрети нещо, всички други могат да го копират и да се възползват) и несъперничеща стока (което означава, че човек, който се възползва от някакво изобретение, не намалява ползата, която другите извличат от употребата на същото изобретение). Нека вземем за пример колелото. След като веднъж някой го е изобретил, всеки друг би могъл да го прекопира и да си направи свое колело. Това, че той използва колелото, по никакъв начин няма да намали възможността другите да извличат ползи от него. Гениалните идеи са рядкост и много малко хора стигат до тях. По-големите населения създават повече технологии и изобретения, а понеже ползите са за всички, по-добре е да живееш в свят с по-голямо население. Колкото повече хора има на земята, толкова повече изобретения и продуктивни идеи ще се появяват и повече хора ще могат да се възползват от тях, толкова по-продуктивно ще е човешкото време и толкова по-добър ще е жизненият стандарт.