Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Кремър илюстрира тази идея, като показва, че колкото повече нараства населението на Земята, толкова повече темпът на това нарастване се ускорява, вместо да се забавя. Ако хората бяха бреме, като потребители на ресурси, тогава колкото повече се увеличаваше населението, толкова по-малко ресурси щеше да има на разположение на всеки индивид и толкова по-малък щеше да е икономическият растеж. Според предсказанията на малтусианския проект по-нататъшното нарастване на населението щеше да се забави. Тъй като обаче самите хора са ресурс, а продуктивните идеи движат икономическото производство, повече хора означава повече продуктивни идеи и технологии, повече производство на глава от населението и по-голям капацитет за издържане на повече население. Освен това Кремър показва, че изолирани масиви суша, които са гъстонаселени, се развиват по-бързо икономически от слабонаселените региони.

Погрешно е да наричаме суровините „ресурси“, защото хората не са пасивни консуматори на манна небесна. Суровините винаги са продукт на човешки труд и изобретателност и поради това хората са най-висшият ресурс, защото човешкото време, усилия и изобретателност винаги могат да се използват за създаване на още производство.

Вечната дилема, пред която са изправени индивидите, е как да запазват за бъдещето стойността, която произвеждат с времето си. Докато човешкото време е ограничено, всичко друго е практически безкрайно и от всичко може да се произведе повече, ако в това се вложи още човешко време. Какъвто и обект да изберат хората, за да съхраняват стойност, стойността му ще се повиши и понеже винаги може да се произведе още от такъв обект, други хора ще произвеждат повече от него, за да придобият стойността, която е запазена в него. О’Кийф занася експлозиви и усъвършенствани кораби, за да произведе още камъни раи и да придобие стойността, съхранена в съществуващите камъни. Европейците носят на африканците кораби с мъниста, за да придобият стойността, съхранена в техните мъниста. С изключение на златото, всеки метал, използван като монетарно средство, е бил свръхпроизвеждан, докато цената му се срине. В днешните икономики кейнсиански централни банки вечно се преструват, че се борят с инфлацията, докато постепенно или бързо подкопават стойността на парите си, както стана дума в Четвърта глава. Когато неотдавна американците започнаха да използват домовете си като средство за спестяване, строителството на къщи се разрасна толкова, че цените се сринаха. С напредването на монетарната инфлация множеството раздувани балони може да бъдат разглеждани като спекулативни залози – за една или друга полезна възможност за запазване на стойност. Поради химическите си свойства и невъзможността никой да разшири предлагането му, единствено златото се доближава до решаването на проблема и благодарение на него човечеството преживява една от най-славните си епохи. Преминаването към правителствен контрол на златото обаче скоро ограничава монетарната му роля и го заменя с емитирани от правителството пари, чиято история е ужасяваща.