Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
В „Суверенният индивид“ Джеймс Дейвидсън и Уилям Рийс-Мог (The Sovereign Individual, James Davidson и William Rees-Mogg) твърдят, че със своите рестриктивни закони, високи данъци и тоталитарни импулси, съвременната национална държава е достигнала ниво на тежки репресии спрямо свободите на гражданите си, почти като репресиите на Църквата в Европа през Средните векове, и е също толкова готова да бъде разрушена. С бремето на тежките ѝ данъци, личния контрол и ритуали, разходите за издръжката на Църквата стават непоносими за европейците и се раждат нови, по-продуктивни политически и икономически форми на организация, за да я заменят и сведат влиянието ѝ до незначително. Появата на машините, печатарската преса, капитализма и модерната национална държава поражда епохата на индустриалните и съвременните идеи за гражданство.
Петстотин години след това индустриалното общество и модерната национална държава стават репресивни, склеротични и обременителни, докато новите технологии разяждат силата ѝ и причините да съществува. „Микропроцесорите ще подкопаят и унищожат националната държава“ – това е провокативната теза на книгата. От информационните технологии ще се появят нови форми на организация, които ще ликвидират капацитета на държавата да принуждава гражданите да плащат за услугите ѝ повече, отколкото желаят. Дигиталната революция ще унищожи властта на държавата над гражданите ѝ, ще намали значението на националните държави като организационна единица и ще даде на индивидите власт и суверенитет над собствения им живот.
Вече виждаме този процес да се случва, благодарение на телекомуникационната революция. Макар печатарската преса да дава възможност на бедните да получат достъп до знания, които са им били забранени и монополизирани от църквите, оставало ограничението, свързано с производството на физически книги, които винаги са можели да бъдат конфискувани, забранени или изгорени. В киберсвета няма подобна заплаха – там всяко човешко познание съществува, лесно достъпно за индивидите и неподлежащо на ефективен правителствен контрол или цензура.
По същия начин информацията позволява търговията и наемането на работа да подкопават правителствените ограничения и регулации, което най-добре се илюстрира от компании като Uber и AirBnB. Те не са искали правителствено разрешение, за да предложат успешно продуктите си и да подрият традиционните форми на регулиране и контрол. Днешните индивиди могат да влизат в транзакции с други индивиди, които срещат онлайн, чрез системи за идентификация и защита, изградени на базата на съгласието и взаимното уважение, без нужда от принудително налагани правителствени регулации.
Появата на евтини форми на телекомуникации също така премахва значението на географското местоположение спрямо работата. Производителите на множество стоки могат да изберат седалището си, където предпочитат, докато продуктите на техния труд, които са все по-често нематериални и информационни, могат да бъдат пренасяни навсякъде по света за секунди. Правителствените регулации и данъци стават все по-слаби, защото все повече индивиди могат да работят, където искат, и да предават работата си чрез телекомуникациите.
Колкото повече от стойността на икономическото производство приема формата на нематериални стоки, толкова намалява сравнителната стойност на земята и физическите средства за производство. Това снижава доходите от насилственото изземане на такива физически средства за производство. Продуктивният капитал все повече се материализира в самите индивиди, с което заплахата от насилствено изземане става все по-куха, тъй като продуктивността на индивидите е все по-неотделимо свързана със съгласието им. Когато производителността и оцеляването на селяните са били свързани със земята, която не им е принадлежала, заплахата с насилие е била ефективна като принуда да бъдат продуктивни в полза на земевладелеца. По подобен начин силната зависимост на индустриалното общество от физическия производствен капитал и неговия материален продукт прави експроприирането от държавата сравнително праволинейна процедура, както кърваво показа двайсети век. Когато обаче умственият капацитет на хората стане основна производителна сила на обществото, заплахата от насилие ще е много по-неефективна. Хората лесно могат да се преместят в юрисдикции, където не ги заплашват, или могат да произвеждат стойност на компютри, без правителствата дори да имат начин да узнаят какво произвеждат.