Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

За да расте цената на биткойн, хората трябва да го държат за съхраняване на стойност, не просто да го харчат. Ако нямаше определен брой хора, които искат да задържат валутата за значителни периоди от време, продължаващото ѝ продаване щеше да държи цените ѝ ниски и да попречи на поскъпването ѝ.

Към ноември 2017 г. общата пазарна стойност на всички биткойни в обращение беше от порядъка на $110 милиарда, което като стойност е повече от широките пари в национална валута на повечето страни. Ако Биткойн беше държава, валутата ѝ щеше да е 56-ата по големина национална валута на света, приблизително от порядъка на паричната маса в Кувейт или Бангладеш, повече отколкото в Мароко или Перу, но по-малка, отколкото в Колумбия и Пакистан. Ако сравняваме масата на тесните пари, наличността на Биткойн се класира на 33-то място в света, със стойност, подобна на тази в Бразилия, Турция и Южна Африка.[158] Може би едно от най-забележителните достижения на интернет е фактът, че една онлайн икономика, възникнала спонтанно и доброволно около мрежа, създадена от анонимен програмист, се разрасна само за девет години и съдържа повече стойност, отколкото се съдържа в паричната маса на повечето национални държави и повечето валути.

Тази консервативна монетарна политика и последвалото повишаване на пазарната стойност на биткойна са жизненоважни за успешното функциониране на мрежата, тъй като са причина копачите да имат стимул да изразходват електричество и изчислителна мощ за честното удостоверяване на транзакциите. Ако Биткойн беше създаден с политика на лесни пари, както биха препоръчали икономистите кейнсианци и монетаристи, паричното предлагане щеше да расте пропорционално на броя на потребителите или на транзакциите, но в такъв случай всичко щеше да остане маргинален онлайн експеримент на ентусиасти криптографи. Нямаше да се влага мащабен изчислителен ресурс за копаене на биткойни, защото нямаше да има смисъл да се инвестира сериозно в удостоверяването на транзакции и решаването на доказателства за работа, за да се добиват токъни, които биха се обезценили с навлизането на повече хора в системата. Експанзионистичната монетарна политика на днешните фиатни икономики и икономисти никога не е преминавала пазарния тест на свободното приемане, а е била наложена принудително чрез правителствени декрети, както стана дума по-рано. Като доброволна система, която няма механизъм, принуждаващ хората да я използват, Биткойн не би събрала достатъчно търсене и в резултат статутът ѝ на успешна дигитална валута не би бил гарантиран. Макар че транзакциите могат да се извършват без доверяване на трета страна, мрежата би била уязвима за атаки от злонамерени дейци, които са в състояние да мобилизират голям ресурс от изчислителна мощ. С други думи, без консервативна монетарна политика и настройване на трудността, Биткойн щеше да успее като дигитална валута само теоретично, но щеше да остане твърде несигурна, за да бъде широко използвана на практика. В такъв случай първият конкурент на Биткойн, който въведе твърда монетарна политика, би направил актуализирането на регистъра по-трудно и производството на нови цифрови монети все по-скъпо. Високата цена на актуализирането на регистъра би стимулирала копачите да бъдат честни, когато го правят, което би подсигурило мрежата в сравнение с конкурентите, предлагащи лесни пари.