Брачни игри

Частити му хвърли бърз поглед през рамо и продължи да се разкопчава.

— Нищо важно. Само малка частна шега.

— Шегата се отнася до мен, следователно не е частна — поправи я той.

— А какво те кара да мислиш, че се отнася до теб? — Частити свали роклята си.

— Доколкото знам, в момента съм единственият „dottore“ тук. — Погледът му се плъзна по гладката линия на гърба й в радостно очакване на момента, когато тя щеше да се съблече изцяло. Когато тя развърза връзките на чорапите и ги свали от краката си, дъхът му забележимо се ускори.

Частити се обърна бавно и той втренчи поглед в щръкналите връхчета на гърдите й. Тя присви очи и бавно смъкна панталонките си. Бутна ги настрана, сложи ръце на хълбоците й с усмивка се предложи на жадния му поглед.

— Ела по-близо — заповяда той и размаха пръст. Тя се подчини и застана до ръба на леглото. Той вдигна ръка и я сложи на хълбока й.

Частити се бе успокоила, че неприятният, дори опасен разговор е приключен, но се оказа, че се е излъгала. Дъглас я притегли на леглото и ръцете му се задвижиха с възбуждаща прецизност.

— Ще ми кажете ли какво сте замислили вие и сестрите ви, мис Дънкан?

Частити простена задавено.

— Не сега — отговори тя и разтвори бедра под упорития натиск на ръцете му.

— Напротив, сега. Съпрузите на сестрите ти ми казаха, че вие трите не правите нищо без определено намерение. Е, какво е намерението ви? — Той изследваше с пръсти кадифената плът и Частити усещаше нарастващо замайване.

— Нямаме никакво намерение — прошепна задъхано тя. — Макс и Гидиън само те дразнят.

— Не ти вярвам — отговори той и оттегли ръката си.

— Моля те, Дъглас, не преставай — изохка тя. — Не сега!

— Отговори на въпроса ми.

— Защо си толкова жесток?

— Не съм жесток. Искам отговор. — Той продължи да я милва, отново пъхна ръка между краката й и Частити се понесе шеметно към върха на насладата. От гърлото й се изтръгна дълбок стон.

— Опитваме се да оженим татко — призна тя и бе възнаградена с нови интимни милувки.

— За контесата?

— Да… — Частити затвори очи и се отдаде на усещанията си.

— И какво общо има докторът с тази малка хитрост? — Дъглас отново оттегли ръката си.

— Нищо, нищичко… наистина — отговори отчаяно тя. Сърцето й биеше в гърлото. Как да се измъкне от тази ужасна ситуация? По дяволите! Той не биваше да заподозре, че сестрите Дънкан са имали намерение да го съберат с Лаура. Така щеше да разбере всичко и… — Това беше само шега — опита се да обясни тя. — Лаура явно те харесваше, посвещаваше ти изключително внимание… не на последно място е желанието й да обзаведе кабинета ти. После изведнъж се обърна към Джордж Беринджър и това направи впечатление на всички. Естествено беше да ни стане смешно. Това е всичко.

— Наистина ли? — попита недоверчиво той. Обяснението звучеше убедително, но тонът й беше някак фалшив.

— Моля те, продължавай — пошепна Частити.

Той не изпълни молбата й веднага.