Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Мисля, че не постъпи добре, татко — укори го Сара. — Сега всички знаем, че ти си убиецът на Прю. Сам се издаде!
— Много съжалявам — промърмори Гидиън, наведе се и подаде ръка на жена си. — Мисля, че не съм разбрал съвсем добре за какво става въпрос в тази игра.
— Да опитаме още веднъж — предложи Прюдънс, като видя колко разочарована беше Сара. — Още една игра. Дайте ми картите си, ако обичате.
Частити й връчи картата си и се запита къде ли е изчезнал Дъглас. Беше сигурна, че се е качил с тях на тавана, но сега не го виждаше никъде. Може би си дремваше в някой ъгъл. Участието в игрите не беше задължително.
Когато компанията най-сетне слезе от тавана, Дъглас ги чакаше в салона. Беше се разположил удобно в дълбокото кресло и четеше стар брой на „Таймс“. Частити му занесе чаша чай и парче коледен сладкиш.
— Явно играта не ти е била особено интересна — отбеляза тя с усмивка и сложи табличката на малката маса до креслото. — Не мога да ти се сърдя. Но Сара се забавляваше отлично.
— Просто заспах — отговори той. Гледаше я много сериозно, с тъмни очи, почти черни и странно безизразни. — Утре ще взема първия влак за Лондон — добави той и си отчупи парче сладкиш. — Имам пациенти, които спешно се нуждаят от помощта ми.
— О… толкова скоро.
— Да. Съжалявам, но трябва да замина. — Дъглас неволно смачка сладкиша в ръката си.
— Остава ни само тази нощ — промълви Частити с принудена усмивка. — Последната.
Дъглас я гледаше с неразгадаемо изражение.
— Да. Последната нощ.
Частити кимна и се върна на масата за чай. Знаеше, че ще стане така. Винаги имаше последна нощ. Когато се върнат в Лондон, малкото им интермецо щеше да е приключило. Макар че тя се надяваше… не, не се надяваше, но още не беше готова за края. Не беше имала време да си подготви.
През тази последна нощ в страстта им имаше нещо отчаяно. Глад, който нямаше насищане. Като наркотик, помисли си Частити, докато милваше и целуваше всяка частица от тялото му. Опиянена от любов, тя не си разрешаваше да мисли, че с тази нощ любовта им ще свърши.
Тя го възседна и плъзна ръце по корема му. Връхчетата на пръстите й опипаха ребрата му. Завладя устата му, мушна език между устните му. Той помилва корема й и повдигна хълбоците й, за да се премести по-нагоре и да проникне в нея.
Като го усети в себе си, Частити спря да диша. Остана неподвижна, за да се наслади на постепенното изпълване. Издиша бавно, изви се назад, опря ръце върху бедрата му и успя да удължи до безкрайност този сладостен миг на прага на екстаза. Дъглас се хвана здраво за хълбоците й и изцяло й предостави инициативата. Тя се изправи с ръце на талията и започна да се движи нагоре и надолу. Чувството се засилваше и се разпространяваше. Частити напрегна бедрата си до крайност. Той заби пръсти в хълбоците й, затвори очи и се устреми нагоре към нея, за да се загуби в тялото й. Тя го задържа в най-съкровената част от себе си, наслаждавайки се на усещането, че го притежава без остатък.
Когато всичко свърши, тя падна безсилно на рамото му, притисна устни към мишницата му. Косата й се разпростря като червен облак върху голата му гръд.
— Как е възможно такова нещо? — пошепна замаяно тя.
Дъглас се забави с отговора.
— Не знам — отвърна най-после той и в тези прости думи прозвуча странна смесица от гняв, объркване и тъга. Частити ги чу съвсем ясно. Възприе ги като ехо на собственото си чувство за загуба и разочарование. Защо трябваше да се откаже от него? Той се отдели от нея съвсем бавно — въпреки това тя се почувства ограбена и се притисна плътно до него, за да не го загуби изцяло.
Двамата дълго лежаха неподвижно. Дъглас се вслушваше в дишането й. Щом се убеди, че тя е заспала, стана от леглото и я зави с дебелата завивка. Остана още малко, загледан в лицето й под слабата светлина на огъня. Намерението му беше да не казва нищо повече. Този любовен акт щеше да бъде последният — едно сладко и горчиво сбогуване, След това да си отиде мълчаливо. Но сега му стана ясно, че не може да го направи. Искаше тя да усети болката му, гнева и отчаянието, които го изпълваха. Когато Мариан го отблъсна, той страдаше мълчаливо, сякаш го беше заслужил, но сега имаше чувството, че трябва да прогони болката с помощта на жената, която го бе измамила.
Частити се събуди след по-малко от половин час. Стаята беше тиха, чуваше се само тихото пращене на огъня. Леглото до нея беше празно. Тя се надигна на лакти и се огледа. Облечен в халата си, Дъглас седеше в креслото до огъня и я гледаше. Тя срещна погледа на тъмните му очи и сърцето й се сви от болка и страх.