Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брачни игри - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брачни игри

Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:

Кристи Дънкан никога не се е чувствала толкова ядосана на някой мъж. Всъщност тя би трябвало да се радва на всеки платежоспособен клиент, но безчувственият доктор Дъглас Фарел я изкарва от равновесие. Вече си поема дъх да му дръпне едно поучително слово, когато все пак се овладява. Тогава изумена открива голямата тайна на този красив лекар, По всичко обаче изглежда, че започва една опасна игра на чувства, която не се знае до какво ще доведе…
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 112
Перейти на страницу:

— Е, намери ни, Кон — обади се с почти нормален глас Частити. — Но те предупреждавам, че тук вътре няма много място.

— Права си — кимна намръщено голямата сестра. — Но ще се настаня на горната дъска. Тя е достатъчно широка и мога даже да си полегна. — Речено, сторено. — Трябва да ви кажа, Дъглас, че сте избрали крайно неподходящо скривалище — отбеляза тя, след като се намести на горната лавица.

— Да — отговори смирено той. — Моля за извинение.

Частити се разтресе от безмълвен смях. Той я побутна по хълбока и се опита да я накара да се повдигне, за да може да вдигне бельото й и да закопчее панталона си. Без да престава да се смее, Частити изпълни искането му.

— Какво правите там долу? — попита подозрително Констанс.

— О, нищо! Тук е много тясно и вече се сковах цялата — обясни Частити, докато Дъглас връзваше панталонките на талията й.

— Ако не искате да ви намерят, трябва да пазите тишина — прозвуча гласът на Макс откъм вратата. Той отвори шкафа и надникна вътре. — Божичко, Фарел, не ви ли хрумна нищо по-добро?

— Не — отговори съкрушено Дъглас. — Нищичко.

Частити престана да се бори и избухна в луд смях. Макс я погледна изненадано, после вдигна поглед към жена си.

— Какво пропуснах?

— Ако се качиш да споделиш тази дъска с мен, може би ще разберем — покани го Констанс.

— Не забравяй, че съм член на кабинета и това е недостойно за човек с моето положение — отговори Макс и се изкатери с много усилия на дъската. Гласът му звучеше задавено, защото трябваше да притиска глава към гърдите, ако не искаше да се удари в горната дъска. Краката му висяха в скута на Частити.

— Кой липсва? — попита Частити. — Прю и Гидиън естествено. И Сара. Мери не играе, нали?

— Надявам се. В неин интерес, разбира се — изръмжа Макс. — Следващият, който дойде, да се крие в банята.

Вратата се отвори и Сара извика тържествуващо:

— Намерих ви! Оставили сте вратата на шкафа отворена!

— Ако я затворим, няма да се поберем вътре — обясни Частити. — Но ти си достатъчно малка, за да се качиш на най-горната лавица. Ще се справиш ли?

— Разбира се — отговори уверено Сара. Мина през Макс и Констанс и се сви на най-горната дъска. — Много весело!

— Зависи от дължината на краката — изръмжа Макс.

Прюдънс се появи чак след няколко минути, когато членът на кабинета беше вече тотално изнервен.

— Стига ми толкова — заяви той. — Няма да чакам Гидиън.

— Не е и нужно — отговори Гидиън от вратата. При гледката, която се разкри пред очите му, той избухна в смях. — Не сте го измислили добре, Фарел.

— Играта се казва „сардини“ — защити го Частити. — Целта е всички играчи да се съберат в тясно пространство.

Макс скочи от дъската и притисна ръце на кръста си.

— Има ли във вашия списък с медицински трикове нещо срещу болки в гърба, Фарел?

— В случаи като този обикновено предписвам уиски — отговори съвсем сериозно Дъглас. Не смееше да отдели Частити от себе си в присъствието на толкова много хора, защото нямаше представа дали е закопчал всичко, както трябва.

— Помогни ми, Макс. — Констанс протегна ръце към мъжа си и той я свали от дъската. После посегна към Сара и й помогна да скочи.

— Вие двамата можете ли да излезете самостоятелно? — попита Прюдънс, която се бе настанила удобно на ръба на ваната.

— Аз се чувствам съвсем удобно — отговори Частити. — Вие също, нали, Дъглас?

— О, да — излъга той, скърцайки със зъби. — Много удобно.

Макс надникна под дъската и се покашля.

— Е, тогава ще ви оставим на спокойствие. — Изправи се и махна заповеднически към вратата. — Хайде, хора, да измислим следващата дяволска игра.

— Как мислиш, дали разбраха какво сме правили? — попита Частити, щом вратата се затвори зад групата.

— Предполагам, че въпросът е реторичен — отговори Дъглас и я вдигна от скута си. — За бога, пусни ме да стана, преди краката ми да са изтръпнали напълно.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)