Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Сесил се облегна на стола със сключени вежди, за да чуе какво ще му кажат.
— Хенри Бартлет ви казва това, което ще ви се хареса. Аз твърдя, че още когато е излязъл с баща си през онзи уикенд, Били е имал намерение да го убие във фермата, което ще рече, че престъплението е извършено на територията на нашия окръг. Хенри сигурно ще се опита да спъва делото с искове да бъде прехвърлено за разглеждане в друг окръг и най-вече с искове да бъдат отхвърлени показанията на Били, но няма шансове да ме победи и в крайна сметка вие ще бъдете изправен на съд като съучастник на Били. Всичко това ще се превърне в богато пиршество за медиите и те няма да престават да се ровят и да вадят на показ всички тайни грехове и мистерии около вашата фамилия през последните сто години.
Сесил слушаше с каменно изражение, но през цялото време не спираше да стиска и отпуска юмруци върху бюрото.
— Ако направите на Хенри услугата да умрете, преди делото да стигне до съда, той ще има възможността, пък и желанието, да подучи Били да промени показанията си и да заяви, че именно вие сте човекът, който е убил Уилям, после е накарал горкото момченце да опере пешкира за всичко. А защо ще му е на Хенри да се мъчи да пази репутацията ви, щом вие ще сте мъртъв, а той ще очаква да получи възнаграждението си от Били? — Той замълча и зачака отговор от Сесил, загледан как махалото на старинния часовник върху бюрото бавно се поклаща.
— И какво предлагате като по-разумно решение?
— Няма да повдигам срещу вас обвинение в съучастничество, ако оставите местният окръжен съд да раздаде справедливо престъплението на Били. Той така или иначе ще получи по-лека присъда, защото е непълнолетен.
— Аз няма да позволя той да се изправи пред съда, без да съм му осигурил максимално добра защита.
— Нямам предвид да се отказвате. Искам само да не пречите той да си понесе заслуженото за своето престъпление — сега, а не когато минат години.
Сесил пак се поколеба за момент, накрая кимна.
— И още нещо. — Грей се изправи. — Как умря Едуард? Час преди да падне от балкона, той ви се е обадил по телефона. В полицията казахте, че сте говорили за някакво събиране на сутринта, на което е трябвало да присъствате. Не е било така обаче, защото иначе щяхте да се усъмните дали през парапета не го е „бутнал“ Мичъл.
Сесил се изправи и завърши неприятната дискусия със следните думи:
— Той беше пиян както обикновено и се обади да обясни, че иска да ми каже „сбогом“, защото не му се живее. Не за пръв път ми се обаждаше с подобни думи аз му отговарях все едно и също. Казвах му да се стегне и да не се поддава на глупави мисли. Не знаех, че го е замислил сериозно. Оплакванията му толкова ми бяха дотегнали, че вече не им обръщах внимание.
Трийсет и седма глава
Кейт постави върху подноса две големи чаши с горещ шоколад и голяма купа с пуканки.
Наложи се да заобиколи Макс, който се беше изтегнал пред масичката. Холи вдигна глава, докато се ровеше в чекмеджетата на един шкаф до телевизора, където държаха колекцията си от любовни филми.
— Искаш ли да гледаме „Спомен за цял живот“?
— Не, благодаря. И без друго се чудя как да се отърва от подобен спомен.
Приятелката й се ухили и пак зарови из чекмеджетата.
— Не ми го побира умът как Уайът е могъл да се държи толкова гнусно, когато те е видял на бала.
И Кейт недоумяваше. През онази вечер по всичко личеше, че Мичъл я презира, а това й подсказа, че от самото начало той се е отнасял с презрение към нея — още от времето, когато на Сейнт Мартен те двамата се любеха.
— Този човек е умопобъркан — заяви Холи, защото знаеше, че приятелката й не смее да го изрече.
— Може би — отвърна Кейт и опита да продължи с малко по-шеговит тон, — или пък просто не понася да му демонстрират весело безгрижие. — Веднага след това върна разговора към филма, който искаха да изберат, и каза: — Какво ще кажеш за „Сватбен ден“?
— Само ако обещаеш, че няма да се оставиш да те измъчват тежки спомени, особено по време на онази сцена, където двамата танцуват.
— Добре, обещавам.
Холи остави диска и седна до Кейт на канапето. Известно време мълчаха — и двете бяха покрили краката си с топли одеяла и ги бяха подпрели на масичката.
— Ще ми липсват нашите киновечери — сподели Холи, като взе шепа пуканки от купата между тях.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кейт и протегна ръка към нощното шкафче до канапето, където беше оставила чашата с горещ шоколад.
— Ами това, че ще ми бъде трудно да седя и да си ям пуканки между теб и Ивън по време на такива киновечери. Определихте ли вече датата?