Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Това ще й кажете, нали? — подкани го мрачно тя, като му подаде чашата и седна от другата страна на масата.
— Сама преценете. Моят отговор е бил известен на Кейт още преди да дойде вкъщи днес, за да сподели с мен за своята бременност. Това ме навежда на мисълта, че тя е искала да чуе именно такъв отговор. Странното за мен е това, че въпросният мъж е мръсник, според вашите думи. А аз знам, че Кейт умее добре да преценява хората.
Холи отпи от виното със замислено изражение.
— Този път явно е сбъркала.
Отец Донован също отпи глътка вино.
— Щом го е харесала, сигурно е имало нещо по-особено у него.
— Той е един бездушен мизерник, нищо повече — отсече ядно Холи и отново отпи. — Обаче е невероятно привлекателен.
— Ясно. Горката Кейт. Доколкото разбирам обаче, този бездушен мизерник не е мъжът, с когото Кейт има връзка близо четири години?
— Не, той е бездушният мизерник, който днес развали годежа си с нея и я заряза. С онзи мизерник се е запознала преди няколко седмици в Ангила. Не искам да говоря, не ме разпитвайте повече.
— Няма.
Не преставаше да мисли за приятелката си. Отпи от виното и вдигна поглед към мъжа, който имаше същите очи като Кейт, и каза с измъчен глас:
— Не мога да проумея как е възможно човек да постъпи така с нея, и то само за да си отмъсти на Ивън…
— Ивън сигурно е бездушният мизерник, който днес е зарязал Кейт?
— Да. Другият мизерник, който я е използвал за свои цели и е съсипал душата й, се казва Мичъл Уайът. Опитах се да й дам съвет как да се държи на онзи бал, където е бил и той, имах желание да й помогна, но той отново разби сърцето й.
— В случая ти нямаш вина, направила си го с най-добри намерения.
Холи прехапа замислено устни.
— Виновна съм донякъде и аз още от самото начало. Имам вина за връзката й с онзи човек. Ивън я отведе на Ангила, а после се върна да си върши своята работа и Кейт остана там сама. Аз й казах, че няма нищо лошо да си поживее и без него, и тя го направи.
Отец Донован отпи от виното.
— Убеден съм, че Кейт сама е решила как да постъпи, едва ли някой й е повлиял за това.
— Напротив! — отвърна Холи с гняв. — Кейт се е запознала с Мичъл Уайът, когато един следобед била в ресторант, и там неволно разляла върху ризата му своя коктейл. На него му е било добре известно, че това е приятелката на Ивън, но през цялото време се преструвал, че не знае нищо…
— … Покъртителна история, наистина — призна отец Донован, когато след около час Холи приключи разказа си. Тя го беше запознала с всички подробности около тази история, а за финал му описа случилото се между Кейт и Уайът на благотворителния бал за Детската болница.
През цялото време, докато разказваше, Холи бършеше очите си и вадеше кърпички от кутийката на масата, където вече стоеше втора бутилка вино.
— Бих го пратила в гроба със собствените си ръце — заяви тя.
— И аз — отвърна без колебание отец Донован.
Холи го изгледа с нескрито уважение:
— Наистина ли?
— Е, така се казва в преносен смисъл.
— Какво да се направи оттук нататък? — Тя се облегна на масата. — Ресторантът вече е оставен на нейните грижи, а тя няма до себе си никого.
Отец Донован изненадано я изгледа и се усмихна:
— Тя има до себе си приятелка като теб, Холи. Приятелка, която е смела и всеотдайна. Има също и мен. Ние ще бъдем нейна подкрепа докрай. А когато всичко отмине, тя ще си има детенце, което ще бъде щастливо със своята майка.
Точно тогава на вратата се появи Кейт и погледна сепнато първо към единия, после към другия.
— Здравей, чичо Джейми.
Той се изправи и нежно промърмори:
— Здравей, мила моя.
Кейт се отпусна в обичната прегръдка, която помнеше от дете.
Четирийсета глава
През една прекрасна юнска утрин бременната в петия месец Кейт забързано вървеше към ресторанта. Под тъмночервената тента над входа на заведението забави крачка, защото случайно зърна отражението си в голямата витрина. Гледката бе доста печална — движеше се леко прегърбена, сякаш на плещите й тегнеше товар, къдравата й коса беше вързана на опашка, защото така беше най-лесно, бременността вече започваше да й личи.
Тя отвори масивната дъбова врата с месингов обков и влезе в ресторанта, но не видя оберкелнера, огледа се и притеснено погледна часовника си. Оставаха само петнайсет минути до единайсет и трийсет, когато ресторант „Донован“ отваряше врати за обяд. Това означаваше, че всички маси трябваше вече да са покрити със снежнобели ленени покривки, а върху тях да са подредени кристални чаши и блестящи порцеланови подноси с голямо златно „Д“ по средата. Докато вървеше към специалния салон, Кейт установи, че десет маси не бяха покрита, а освен това личеше, че изящният френски килим не е почистен с особено старание.