Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Това дете не е нормално.
— Вече привършваме, Били — окуражи го Торело. — Хайде сега да видим какво се случи през януари. Разследването около изчезването на баща ти беше приключило, търсенето във фермата — прекратено, но ти отиде да разкажеш на господин Елиът, че си чул как Мичъл Уайът лъже майка ти, че никога не е стъпвал във фермата. Знаел си, че това ще насочи подозренията ни към него и ще започнем отново да претърсваме фермата. Защо ти трябваше да разбулваш тази тъмна история, щом като следите ти бяха прикрити?
— Защото онзи предприемач, който купи нивите на Удал, дойде при мама да уговарят продажбата на фермата. Чух го да обяснява, че вече подготвят мястото, за да вдигнат каменна ограда. Знаех, че ще открият изоставения кладенец, защото той беше точно в самия край на фермата.
— Значи сам си преценил какво е положението — отбеляза Торело едва ли не като похвала. — Преценил си, че ще открият тялото на баща ти, и затова си откъснал копче от палтото на Уайът, после си се промъкнал до кладенеца, без никой да те види, и си пъхнал копчето под капака, за да намерят и него.
Били кимна — изглеждаше поласкан от пояснението на детектива.
— Но защо реши да изкараш виновен за всичко именно Мичъл Уайът?
— Ами защото този противен мухльо — вбеси се Били — си въобразяваше, че е член на семейството. Искаше да замести баща ми и мама му позволяваше това. Той живееше у нас и не се отделяше от нея, помагаше й. На мен се падаше да бъда мъжът в нашето семейство, а не на Мичъл, но тя за всичко се допитваше до него. Именно той й каза, че продажбата на фермата ще бъде изгодна сделка.
Същото внимание към Мичъл проявяваше и дядо Сесил. А преди това аз бях любимецът на дядо. Често ми казваше колко си приличаме двамата с него, но след смъртта на баща ми той насочи вниманието си към Мичъл. Престана да ми обръща внимание и един ден го чух да казва на мама, че на рождения си ден иска да запознае с Мичъл всички свои гости. Настояваше и тя да бъде там, за да видят, че го е приела за член на семейството.
— Добре, Били, благодаря ти, че ни разказа всичко, без да изопачаваш фактите. Ето ти лист и химикалка. Напиши всичко тук така, както ми го разказа. Искаш ли да ти донеса чаша чай или нещо друго?
— Предпочитам швепс — заяви Били и се пресегна към таблата с кърпички.
— А какво ще кажеш и за едно пакетче чипс с чили?
— Да, страхотно. Откъде знаете, че го обичам?
Торело не отговори, само хвърли многозначителен поглед към огледалната стена. През последните две седмици бяха обходили по магистралата между фермата и Чикаго всички бензиностанции и крайпътни магазинчета, защото бяха убедени, че Сесил не може да не е спрял поне веднъж в този участък. Продавачката от магазина на една бензиностанция разпозна снимката на Били. Сесил искал да скрие номера на кредитната си карта и затова изпратил Били в магазина да плати горивото. Малкият решил да си купи швепс и чипс. Продавачката обяснила, че не продават чили — чипс, а само обикновен, а той заявил, че магазинът е „дупка“, а продавачката нарекъл „глупачка“.
— Вече ми е ясно каква защита ще осигури тяхната фамилия — отбеляза Макнийл с нескрито отвращение. — Най-напред ще ни обяснят, че нямаме пълномощия да разследваме това престъпление, тъй като е извършено извън нашия административен район. Ще съдят малкия като непълнолетен, защото е на четиринайсет, а пък адвокатите на Уайът ще убедят майката да им позволи да изтъкнат, че като дете Били е бил подлаган на насилие от баща си. Мамка му, Сесил е старец и има проблеми със сърцето. Ако умре преди започване на делото, те ще променят версията и ще изкарат, че той е убил Уилям.
— Не и ако преди това говоря с него! — заяви Грей и тръгна по коридора. — Ще го посетя и настоявам да ме придружиш за по-голяма тежест.
Трийсет и шеста глава
— Господин Уайът ви очаква — обясни икономът на Сесил, докато помагаше на Грей да свали мекото си кашмирено палто.
Сесил го прие в кабинета си, без да става от креслото си зад грамадното бюро.
— Как са родителите ти. Грей?
— Благодаря, добре са.
Прокурорът седна пред бюрото и старецът се загледа изпитателно в него.
— По всичко личи, че не си дошъл на приятелско посещение — подхвърли.
— Не, за съжаление.
Старецът кимна и се обърна към иконома, който вървеше към вратата:
— Свържи ме веднага с Хенри Бартлет.
— Долу ви чака детектив, за да ви отведе в участъка, Хенри може да дойде там.
— Значи ли това, че ме арестувате?
— Зависи изцяло от вашето поведение в момента. Били току-що даде показания относно смъртта на Уилям.
— Какви по-точно?