Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Те седнаха на масата в кухнята, без да говорят. Когато кафето стана готово, Кейт подаде на Холи една пълна чаша и захарница, после взе своята и тръгна към спалнята. — Съжалявам наистина, че ще те оставя тук, но е необходимо да се обличам и да тръгвам.
— Не е необходимо. Откакто си се върнала от Ангила, не си почивала и всяка вечер работиш до късно през нощта.
— Преди два дни не бях там, тъй като гледахме филми с теб.
— Това беше неделя, а в неделя ресторантът не работи. Пък и за една вечер все някак могат да се справят и без теб.
Кейт се обърна към нея, погледна към чашата в ръката си, после вдигна поглед към Холи и заговори с гняв и отчаяние:
— Едва се държа на краката си и се чувствам ужасно отпаднала от това, че съм бременна. Да, бременна съм, защото се влюбих в човек, за когото си въобразих, че е истински мъж, но той се оказа същински звяр. Ако има справедливост на този свят, това бебе не трябва да се ражда! — Накрая не издържа и избухна в плач, а Холи я прегърна. — Може и да ми се иска да имам дете, но ме ужасява мисълта за гените, които е наследило от баща си. Защото баща му е чудовище!
— Знам, така е. — Приятелката й се усмихна леко и я потупа по гърба. — Хайде сега да отидем в дневната. Ще се обадиш на хората в ресторанта, аз ще извадя да изгледаме някой филм, а после ще поспим.
Холи реши да потърси някакъв по-лек и весел филм и избра като най-подходящ „Хубава жена“. От канапето зад нея се чу безпомощен шепот:
— Не искам да родя това дете!
Когато пусна филма и отиде да седне до Кейт, видя, че тя е заспала.
— Ела тук, Макс — каза му тихичко. — На теб нямам какво да ти предложа, но за себе си ще потърся нещо по-силно от кафето. Давай към кухнята, да видим какво вино ще намерим там.
Холи се отправи към кухнята, но точно когато минаваше покрай входната врата, се чу почукване и тя подскочи уплашено. Отключи с тайната надежда да види на прага Ивън, и то паднал на колене, но щом открехна вратата, веднага отстъпи стреснато назад.
Пред нея стоеше мъж на около шейсет години, с прошарена коса и духовнически одежди — черно расо с бяла яка.
— Господи! — възкликна тя не толкова с изненада, колкото с раздразнение. — Вас, благочестивите, да не ви садят да никнете навсякъде, където надушите, че ще има бебе? Махайте се оттук! Тя знае как да се оправи.
— Вие сигурно сте Холи — опита да се усмихне свещеникът.
— Моля ви, не ме ядосвайте. Оставете тук, пред вратата, книгите, аз ще й ги занеса. — Тя понечи да затвори.
Той я спря, като сложи ръка на дръжката.
— Аз съм чичо на Кейт, казвам се отец Донован. Следобед ме е търсила, но аз не бях вкъщи. Икономът ми каза, че била разстроена. Звъних й по телефона, но не ми отговори. — Сега ще ми позволите ли да вляза?
Холи се смути, но не го показа, и отговори с тих глас:
— В момента тя спи. Не искам да я будя, защото имаше неприятности. Влезте в кухнята и ако искате, изчакайте да стане.
След като отпусна зад себе си двукрилата врата на кухнята и тя се затвори сама, Холи продължи с тих глас:
— Искате ли да ви направя кафе?
— Не, благодаря. Да разбирам ли, че Кейт е бременна?
Житейският опит на Холи беше убил у нея всякакво уважение към религията и най-вече — към духовниците.
— За това трябва да поговорите лично с Кейт, отец Донован — заяви тя, защото не смяташе, че само защото е човек с расо, трябва да прави компромиси заради него. На плота забеляза бутилка червено вино, взе я и започна да я отваря, като се мъчеше да си спомни дали католиците или баптистите заклеймяваха употребата на алкохол. — Ще изпия чаша вино, за да ми олекне — заяви. — Надявам се, че нямате нищо против — добави тя, но от тона й личеше, че й е все едно какво ще каже той.
— Цялата бутилка ли ще изпиете сама?
— Защо, не може ли?
Тя не чу отговор и затова се обърна — право срещу себе си видя онзи характерен учуден поглед, зелените очи, досущ като тези на приятелката й.
— Ами помислих си, че ако не държите да е само за вас, може би няма да имате нищо против да изпием и двамата по чаша, докато чакаме Кейт да се събуди.
— Не, разбира се. — Холи се почувства страшно глупаво и неловко. — Но не очаквайте да говоря за Кейт я за нейната… малка грижа. Тя сама ще реши дали да изповяда това.
— Аз не съм изповедник на Кейт — отбеляза той. — Аз съм нейният чичо.
— Да, но сте свещеник и ще й кажете да го задържи… да задържи бебето на онзи гнусен мръсник.
Докато го чакаше да потвърди думите й, Кейт наля вино.