Отмъщението на Монца

— Напротив, аз вече имам. — Коска се наслади на момента, когато всички зяпнаха. — Двамата със Салиер бяхме доста близки, когато ме нае да уредя граничния му спор с Пуранти. Вечеряхме поне веднъж седмично и ме увери, че съм добре дошъл всеки път, когато съм в града.

Лицето на отровителя беше карикатура на отвращението.

— Това да не е било, преди да се превърнеш в пияница?

Коска махна безгрижно с ръка.

— По време на дългото и приятно трансформиране в такъв. Като гъсеница, превръщаща се в красива пеперуда. Във всеки случай поканата още важи.

Витари се намръщи.

— И как точно ще го направиш?

— Ами мисля да отида пред портите на двореца и да кажа на стражите: „Аз съм Никомо Коска, известен наемник, и съм дошъл на вечеря“.

Настана неловка тишина, сякаш идеята му не беше гениална, а пълна глупост.

— Прости ми — измърмори Монца, — но се съмнявам, че името ти отваря порти както едно време.

— Може би вратата на тоалетната. — Морвийр поклати глава. Дей се засмя тихичко. Дори Тръпката го гледаше колебливо.

— Витари, Морвийр — каза Монца. — Това е ваша работа. Наблюдавайте двореца. Осигурете ни достъп. — Двамата се спогледаха намръщено и без ентусиазъм. — Коска, ти разбираш от униформи.

Той въздъхна.

— Разбирам. Всеки работодател се опитва да ти пробута неговата. В Уестпорт ми бяха направили дрехи от злато, толкова удобни, колкото оловна тръба в гъ…

— На нас ще ни трябва нещо не толкова забележително.

Коска се изправи и отдаде чест.

— Генерал Муркато, ще сторя всичко по силите си, за да изпълня заповедта!

— Не се напъвай. На твоите години може да си сецнеш кръста. Вземи Дружелюбния, като започнат щурмовете. — Затворникът сви рамене и се съсредоточи върху заровете.

— Съвсем благородно ще преджобим мъртвите! — Коска тръгна към стълбите, но погледна към залива и спря. — А! Корабите на херцог Орсо вече са тук. — Белите платна на хоризонта носеха черния кръст на Талинс.

— Още гости за херцог Салиер — обади се Витари.

— Винаги е бил добър домакин, но ме съмнява, че е готов за толкова много гости. Този град е отцепен. — Коска се усмихна към вятъра.

— Затвор — каза Дружелюбния и също почти се усмихна.

— Безпомощни сме като плъхове в чувал! — извика Морвийр. — Говорите, сякаш това е добро нещо.

— Пет пъти съм бил под обсада и винаги съм се наслаждавал. Това е чудесен начин да ограничиш възможностите. Да освободиш духа. — Коска си пое дъх през носа и издиша. — Когато животът е клетка, няма нищо по-освобождаващо от пленничеството.