Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Джейн — кимна Майкъл към щанда и я дръпна при себе си. — Харесва ли ти нещо?
— Майкъл, не трябва.
— Направи го заради мен — каза той и продавачът се изсмя. Вълнистата му руса коса и рамките на очилата се разтресоха.
— За първи път чувам такова нещо — той плахо погледна към Джейн… явно гледката беше мъчителна. — Повечето жени насила водят мъжете си тук. Какво бихте искали да ви покажа? — попита продавачът и се представи. Казваше се Джоузеф.
— Търсим сватбена халка — рече му Майкъл.
— Сватбена. Чудесно.
Джейн си представи как Джоузеф се пита дали Майкъл е с всичкия си — чудна булка, няма що!?
— Разполагаме с голям избор от сватбени халки. Имате ли нещо по-конкретно предвид?
— С диаманти — уточни Майкъл.
— С диаманти — повтори почтително продавачът. — Хубава дума, нали?
Той отново се засмя и тръсна къдри и очила. Майкъл също се включи. Джейн дори не се усмихна. Няма чувство за хумор, сигурно си казваше Джоузеф. Защо ли такъв симпатичен и умен мъж се занимава с тази скучна еднодневка в облекло на чучело? Та тя няма и хабер от изисканите неща в живота, прочете мислите му Джейн.
— С един камък или с множество дребни диаманти?
С множество, помисли си Джейн. Множествомножествомножество.
— Ами ние сме женени от единайсет години — обясни Майкъл. — Мисля, че повече ще подхожда халка с множество диаманти. Ти какво ще кажеш, скъпа?
Джейн се замисли. Множество. Множествомножествомножество…
— Бихте ли ни показал?
— Разбира се! — Джоузеф отключи стъклената витрина и извади поставка с богат избор от пръстени. — Ще седнете ли?
Продавачът щракна с пръсти на помощника си. Той бързо донесе стол. Джейн се отпусна в него.
— Да не й е лошо на съпругата ви, господин.
— Уитакър. Д-р Уитакър. Напоследък горещините не й се отразяват много добре, но вече се оправя.
— Жалко наистина — рече бижутерът. — Радвам се, че вече се оправяте.
Джейн си повтори на ум „Горещините не й се отразяват много добре!“ Фразата й хареса. Интересно как ли я беше измислил?
— Какво ще кажеш, Джейн?
С усилие погледна отрупаната с надежди поставка от фино черно кадифе. Диамантите проблясваха като малки звездици, наредени върху халките от платина и злато. При някои основата дори не се виждаше. На какво ли се крепят камъните, питаше се Джейн. Истинска магия! Тя не обичаше вълшебствата. Не заслужаваше нито звезди, нито съзвездия от ситни диаманти.
— Много са хубави — едва прошепна тя.
— Наистина — потвърди Джоузеф, поласкан от думите й. — Това са все първокласни камъни.
— Какво ще кажете за този? — попита Майкъл и взе една халка със средно големи диаманти. — На мен много ми харесват.
— Отличен избор — похвали го бижутерът. — Пръстенът е много изискан.
— Пробвай го! — каза Майкъл, обръщайки се към Джейн.
— Не, Майкъл, не мисля така!
— Може би ще й хареса този? — Джоузеф подаде една халка с диаманти във формата на малки сърца.
— Кой предпочиташ, Джейн?
Джейн не отвърна. Нямаше смисъл. Просто протегна ръка, за да може Майкъл да го постави на пръста й. Какво значение имаше какъв ще бъде пръстенът? Дали щеше да я погребе с него?
— Малко ти е голям — каза Майкъл.
— Това не е проблем. Сега ще вземем мярката й. Бижутерът улови ръката на Джейн и ловко премери обиколката на безименния.
— Пет и половина — възкликна Джоузеф. — Наистина деликатни пръсти!
Огледа диамантените халки и рече:
— Изглежда нямаме такъв размер. Поне от този вид пръстен. Но имаме с малко по-ситни диаманти.
— Обичам по-едри — каза Майкъл. — Те са с по-добро качество.
— Ние продаваме само висококачествени скъпоценни камъни, д-р Уитакър, уверявам ви!
— Мисля, че ще изберем един от двата, нали, скъпа? — Майкъл вдигна пръстените пред очите на Джейн. — Кой предпочиташ?
Тя затвори очи и извърна глава.
— Може би съпругата ви проявява интерес към друг вид камъни? Имам чудесни смарагди. Или рубини?
— Не, диаманти — отвърна му Майкъл. — Мисля, че ще вземем пръстена със сърцата, както ни посъветвахте. Само че съответният размер.