Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Спомни си кошмара, присънил й се първата нощ, след прибирането в къщи. Тя и Майкъл, изправени сред гъмжащо от отровни змии, широко поле. Когато се обръща към него да й помогне, на неговото място съзира огромна кобра. Джейн потръпна. Майкъл я прегърна още по-силно.
Някой стъпва по гроба ми, помисли си тя.
— Струва ми се, трябва да полегнеш за малко — каза той, докато я съпровождаше нагоре по стълбите.
— Време ли е вече за лекарството? — попита Джейн и седна на края на спалнята.
Майкъл погледна часовника си.
— Има още половин час. Защо?
— Помислих дали да не го взема сега. Много съм разстроена. Не знам дали ще мога да заспя.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Смятам, че половин час по-рано не е от значение.
Майкъл съблече потната си риза и я хвърли в коша, на път към кабинета си. Джейн проследи как стегнатото му тяло се изгуби по коридора. Опита се да се съсредоточи. Каквото и да предприеме, трябваше да го свърши бързо. Не разполагаше с много време.
Мисли, увещаваше тя размътения си мозък. Какво смяташ да правиш?
Най-напред, каза си, докато чуваше как Майкъл рови в лекарската си чанта, трябва да се свържа с Ан Халорен-Гимблет. Джейн погледна старинния телефон върху нощното шкафче. По някое време съпругът й се бе почувствал достатъчно спокоен и го бе върнал на мястото му. Каквото и да прави, не биваше да възбужда подозренията му. Самото отиване до гробището бе доста рисковано. Но по пътя към къщи тя бе изиграла добре ролята си. Не му подсказа, нито че е забелязала несъответствието в датите, нито че се съмнява в разказа му за кремирането на Емили. Беше страдала, беше се извинявала, че е съсипала живота им. Беше му позволила да блесне в ролята на опрощаващ греховете светец.
Майкъл излезе от кабинета, тръгна към нея с голи гърди и леко приведени рамене. Можеше ли този красив мъж, този спасител на болни малки деца да бъде един потаен демон. Да се опитва да я ограби, да я лиши както от детето, така и от разума й. Беше ли възможно? И защо? Какво знаеше тя? Какво беше открила?
— Ето, вземи — надвеси се над нея Майкъл.
Тя сложи хапчетата в устата си, а той отиде до банята за вода.
Джейн бързо ги изплю и ги мушна в предното джобче на фланелката си. Съпругът й се върна почти веднага и застана до главата й. Тя се престори, че гълта хапчетата и му подаде празната чаша. Майкъл я взе. Противно на очакванията й не си тръгна. Стоеше пред нея и леко се поклащаше. После зарови длан в косата й. Притегли главата й към себе си. Устните й се докоснаха до ципа на панталона му. Той тихо изстена.
— О, Майкъл — прошепна тя. — Не съм сигурна, че мога. Толкова съм изморена.
— Не се притеснявай — отвърна той. — Всичко е наред.
Ръцете му се плъзнаха надолу по фланелката й.
— Не! — плахо възрази тя.
Той я съблече.
— Всичко е наред, Джейн — повтори Майкъл. — Не се бой!
Хвърли фланелката й на пода, коленичи и започна да целува голите й гърди. Тя едва не извика, когато една от таблетките изскочи от джоба на фланелката и се изтърколи почти до самия му крак.
— Всичко е наред, скъпа! — шепнеше той.
Бе помислил, че възклицанието й е от възбуда. Остави я да се отпусне назад върху леглото. Сгуши се до нея.
Всичко това е невъзможно, помисли си. Той продължаваше да я разсъблича. Свали и своите дрехи. Взе ръката й и я сложи върху члена си. Джейн усети как той се втвърдява от допира на пръстите й.
— Точно така! — повтаряше той. — Докосвай ме! Страхотно е!
Джейн усети как едната му ръка се промъква между бедрата й, как нежно прониква в нея.
Не, това не може да бъде! Не е истина нито тялото му, притискащо се у нейното… Нито всичко, което става. Не може да бъде, искаше й се да изкрещи.
Майкъл целуваше страните й, очите й, устните й, врата й, гърдите й. Движенията му ставаха все по-настоятелни, почти груби. Без дори следа от нежност, ръката му пак, се протегна към главата й. Сграбчи я за косата толкова силно, че тя вдигна глава и отвори очи. Погледът му бе пълен с неприкрита ярост.
— Проклета да си! — изруга той, а тялото му се сгърчи от екстаза на кулминацията. — Проклета да си за всичко, което направи!
В първия момент, Джейн помисли, че е видял таблетките на пода, но Майкъл стана и пое към банята, без дори да погледне надолу. Щом мъжът й затвори вратата, тя бързо се наведе, бутна хапчетата под леглото и се отпусна без дъх на възглавницата. Главата й се въртеше, стаята танцуваше. След няколко минути всичко се успокои. До слуха й достигна шума на душа в банята.