Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Майкъл мина с автомобила през отворените врати на гробището Маунт Плезънт и спря на малкия непавиран паркинг, изключи двигателя и се загледа в Джейн. Тя сведе глава. Престори се на много уморена. Нямаше смисъл да разпалва подозренията му тъкмо сега. Пък и действително се чувстваше така. Като нищо можеше да заспи.
— Сигурна ли си, че ще се справиш?
— Това е нещо, което трябва да свърша на всяка цена — искрено отвърна тя.
— Добре, ако ти стане зле, кажи ми. Ще се върнем веднага в колата.
Майкъл отвори вратата, отиде откъм нейната страна и й подаде ръка, за да й помогне да слезе. Поведе я по алеята. Нагаждаше стъпките си към нейните.
Защо правя това, изведнъж се запита тя. С усилие потисна желанието да се върне обратно. Майкъл се държеше добронамерено. Очевидно нямаше какво да крие. Тогава защо й е тази екскурзия? Ан Халорен-Гимблет просто не мислеше какво говори. Там е цялата работа. Половин година бе просто езиково клише. По същия начин би могла да каже шест години.
— Натам — рече Майкъл и посочи редиците гробове с разцъфнали летни цветя.
Джейн вървеше внимателно между тях, четеше непознатите имена, годините на раждане и смърт. ЛЮБИМА СЪПРУГА; ЛЮБЯЩ БАЩА; ПРИВЕТЛИВ ХАРАКТЕР; СИЛЕН ДУХ; НЕЖНО СЪРЦЕ; ОБИЧАХА Я ВСИЧКИ, КОИТО Я ПОЗНАВАХА; ЛЮБЯЩ СИН, ПОЧИНАЛ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО; простото ЛИПСВАШ НИ.
Майкъл спря пред една надгробна плоча от розов гранит.
— Това е.
Джейн затаи дъх и погледна. На паметника беше изписано: ИВЛИН ЛОРЪНС, ЛЮБЯЩА СЪПРУГА, ОБИЧАНА МАЙКА И БАБА, РОДЕНА НА 16 МАРТ 1926, ПОЧИНАЛА НА 12 ЮНИ 1989 г. ОСТАВАШ В СЪРЦАТА НИ ЗАВИНАГИ.
Значи майка ми наистина е починала. Коленичи и прокара ръка по гладкия камък. Умряла е на шейсет и три години. Пръстите й опипваха вдлъбнатините на буквите в камъка. Тя затвори очи и опря чело в паметника. Почувства неговият хлад, въпреки сутрешната жега. Колко би искала майка й да протегне ръка от гроба, да я вземе при себе си. Да я утеши, да й вдъхне смелост. Да не я оставя никога сама.
ПОЧИНАЛА НА 12 ЮНИ 1989 г., помисли си Джейн. Отвори очи и се загледа в буквите. Четеше ги вярно. Но се беше озовала безпаметна на улицата в Бостън на 18 юни.
Една седмица след годишнината. Какво означава това?
Майкъл й беше казал, че държала много да отиде на гробището точно в деня на годишнината. Не поискала да изчака края на седмицата, за да я придружи. Това означава или че е изчезнала цяла седмица по-рано, отколкото твърдеше Майкъл, или че той просто използва трагичната смърт на майка й като удобен трамплин, за всичките си лъжи.
Със затаен дъх Джейн погледна гроба отдясно. Въздъхна; едва когато прочете непознато име: КАРЪН ЛАНДЕЛА. ЛЮБИМА СЪПРУГА И МАЙКА, ЛЮБЯЩА БАБА И ПРАБАБА. РОДЕНА НА 17 ФЕВРУАРИ 1900, ПОЧИНАЛА НА 27 АПРИЛ 1989 г. ОБИЧАХА Я ВСИЧКИ, КОИТО Я ПОЗНАВАХА. Молейки се мислено, Джейн обърна глава наляво. Надписът гласеше следното: УИЛЯМ БЕСТЪР. ЛЮБЯЩ СЪПРУГ, ЛЮБИМ БАЩА, БРАТ И ДЯДО. РОДЕН НА 22 ЮЛИ 1921, ПОЧИНАЛ НА 5 ЮНИ 1989 г. МНОГО НИ ЛИПСВАШ.
— Къде е Емили? — с мъка промълви Джейн.
Майкъл й помогна да се изправи. Помълча няколко секунди, обърна се и тръгна бързо между смълчаните гробове. Джейн го следваше с усилие. Боеше се да погледне встрани да не би да види името на дъщеря си, изписано върху хладния камък. Възможно ли е всичките й подозрения да са били заблуда и Емили наистина да е тук?
— Майкъл! — повика го тя и спря, подпирайки се на един висок сив паметник.
Коленете й трепереха повече от страх, отколкото от умора. Попита го с очи: „Къде е тя? Още много ли има?“
— Емили не е тук — отвърна той след дълга пауза.
За да не падне, Джейн се хвана за камъка с две ръце.
— Не е тук?
— Кремираха я.
— Кремираха?
— Не можеше да понесеш мисълта, че ще я заровят в пръстта — каза Майкъл с пресекващ от вълнение глас. — Беше непреклонна. По тази причина я кремираха, а пепелта разпиляхме в залива при Удс Хоул.
— Удс Хоул?
— Там, където живеят моите родители — той вдигна глава към слънцето, после сведе поглед в краката си. — Емили много харесваше това място.
Джейн се отпусна в прегръдките на Майкъл. Усещаше равният ритъм на сърцето му. Дали чувства колко напрегнато бие нейното? Такава ли е истината? Възможно ли е да лъже с толкова лекота и рутина? Възможно ли е да подрежда чувствата си така, както пренарежда фактите? Що за чудовище е човекът, който прегръща?