Пророчеството Венеция

Ефран се засмива:

– Мислех, че затова хората се посвещават на Бог. За да търсят отговори.

– Така е, но изглежда, Всевишният иска да реша тази загадка сам. – Томазо изважда скицата от джоба на расото си и я разгъва. – Венеция е прочут център на изкуствата, но намирам само търговци, а ми трябва учен. Търся някой, който би могъл да знае нещо за предмети или древни украшения като това.

Ефран сяда и опира гръб в стената, докато разглежда схемата.

– Колко голямо е това нещо? Малко като огърлица или по-голямо?

Томазо вдига лявата си ръка и показва:

– От върха на пръстите ми до китката и около четири пръста широко.

– Сериозна работа – впечатлява се Ефран. – От църквата ли го взе, от някой олтар?

– Казах ти, че става дума за личен, семеен въпрос – малко засегнато отговаря монахът. – Предметът ми е наследство.

– Извинявам се, братко. Не исках да те обидя. Опитвам се само да установя произхода му.

– Не съм се обидил. Уверявам те, това е моя собственост, а не на църквата.

Ефран се замисля.

– Имам един приятел в гетото... – Поглежда младия монах. – ... евреин, много начетен. Той и семейството му търгуват с чуждоземни антики и необичайни предмети – много от които му доставям оттук, от доковете. – Посочва скицата. – Ермано може да знае нещо за тази странна плочка. От сребро ли казваш, че е направена?

– Така смятам. Но не мисля, че е уместно един християнски монах да търси помощ от евреин търговец.

Ефран завърта очи:

– Не сме ли най-напред венецианци и чак след това християни или евреи?

В другия край на площада, осветен на фона на сенките в една странична уличка, Томазо вижда закръгления силует на Маурицио, който бавно се търкаля към тях. Импулсивно младият монах затваря пръстите на Ефран върху скицата.

– Тогава ще ти бъда благодарен, ако покажеш рисунката на приятеля си евреин. Но моля те, нека да остане между нас. – Поглежда Маурицио, който вече върви през площада. – Това е един брат от манастира. Моля те, не споменавай нищо пред него.

Ефран прибира скицата в джоба си и убедително насочва вниманието си към кофата и канчето.

– В такъв случай ще ти пожелая приятен ден и безопасно пътуване, братко Томазо. – Посочва един прозорец. – Жилището ми е на втория етаж, единственият прозорец с един кафяв капак. Другият е счупен и все се каня да го поправя. Ако минеш насам, потърси ме и пак ще утоля жаждата ти.

Ефран си тръгва, преди Маурицио да стигне до кладенеца. Томазо завежда добре нахранения си приятел обратно при лодката, съзнавайки отлично, че недоверието му към абата го кара да се заплита в лепкавата мрежа на измамата.