Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
Той затрополи с пръсти по куфарчето.
Халифа се извини, че го е стреснал.
— Макар да не вярвам, че някой ще ви ограби насред полицейско управление — добави.
Банкерът го изгледа неодобрително.
— Ограбван съм на най-малко очаквани места, от хора, които най-малко съм очаквал, инспекторе, включително, колкото да е тъжно, от собствения ми тъст. Когато става въпрос за злато, няма такова нещо като излишна предпазливост. Никога.
Задържа за миг погледа на Халифа, за да подчертае сериозността на посланието си, после отиде до бюрото и остави куфарчето отгоре.
— Както и да е, проверих го. Интересно. Много интересно. Имате ли време?
— Разбира се.
— Тогава няма да имате нищо против…
Той кимна към вратата.
Халифа се обърна и я затвори.
— И, ъъ… — Банкерът се изкашля нервно и намигна към ключалката.
— Просто да сме сигурни.
Халифа се обърна отново и превъртя ключа в ключалката.
— Да спусна ли и щорите?
Искаше да се пошегува. Хасун обаче го разбра буквално и се съгласи, че при тези обстоятелства идеята не била никак лоша. Халифа отегчено поклати глава, но отиде до прозореца и спусна металните щори. Стаята потъна в полумрак.
— Така добре ли е?
— Доста по-добре. Предпазливостта никога не е прекалена.
Банкерът се наведе, включи лампата на бюрото и подозрително огледа стаята, сякаш противно на доказателствата на собствените си очи, все още не вярваше, че са сами в кабинета. Чак тогава отключи куфарчето, извади кюлчето, все още увито в черния плат, в който Халифа го беше намерил, и го остави на бюрото под лампата. Детективът застана до него, запали цигара и издиша гъст облак сиво-синкав дим.
— И какво открихте?
— Доста неща — каза банкерът и разви плата. Стъклата на очилата му проблеснаха в златисто от лъскавата повърхност на кюлчето. — Да, да, доста поучително. От трийсет години съм в този бизнес и златото така и не е преставало да ме изненадва. Изключително нещо. Наистина изключително.
Той посегна и благоговейно докосна метала, а след това бръкна отново в куфара и извади от джоба на капака написан на машина доклад.
— Основните подробности са напълно очевидни — започна. — Стандартна трапецовидна отливка, двайсет и шест на девет на пет сантиметра, дванайсет и половина килограма, деветстотин деветдесет и пет хилядни части злато, което е около двайсет и четири карата, а и малко повече.
— Стойност?
— Е, тя очевидно варира в зависимост от пазара, но по настоящите цени бих казал, че е около петстотин и двайсет хиляди египетски лири. Сто и четирийсет хиляди долара.
Халифа се закашля и димът се завихри пред лицето му като плющяща скъсана завеса.
— Абадан! Хайде стига бе!
Хасун сви рамене.
— Това е злато. Златото е ценно. Особено когато е с такова качество.
Той посегна и доволно потупа кюлчето като домашен любимец, изпълнил особено впечатляващ номер. Халифа се наведе и впери поглед в златото, вкопчил пръсти в ръба на бюрото.
— Ами печатът? — кимна към щампата с орела и свастиката. — Разбрахте ли нещо?
— Определено разбрах. И именно оттук нещата стават интересни. — Хасун протегна ръце, плесна с длани и изпука пръсти като подготвящ се за концерт пианист. — Досега не бях срещал такава отличителна щампа. Затова се наложи да се разровя. Няма да ви отегчавам с всички подробности. — Каза го с доста копнеж, сякаш отегчаването на Халифа с всички подробности би му доставило голямо удоволствие. Детективът го усети и не каза нищо. Предпочиташе да чуе същината.
— Както и да е — продължи след кратка пауза банкерът, осъзнал, че няма да получи желаната покана да се разпростре по темата, — оказа се, че орелът и свастиката са отличителната щампа на Пруския държавен монетен двор, който до края на Втората световна война е бил националният монетен двор на Германия. Разположен е в Берлин.
Халифа се загледа в отливката. От устните му се виеха лиани цигарен дим.
— Това не беше трудно да се открие. Просто бърза проверка в някои стандартни справочници, две-три телефонни обаждания. Нещата станаха по-сложни — банкерът хвана кюлчето с две ръце и го преобърна с усилие — ето тук.
Той посочи редицата ситни, едва видими цифри, гравирани в горния ляв ъгъл на обратната страна на кюлчето. Халифа изръмжа изненадано. Изобщо не ги беше видял при първоначалния си и според него щателен оглед.