Последната тайна на Дома Господен

— И ние се изненадахме. Не е характерно за един куфр. Свързал се с един от моите хора в Луксор и му казал, че иска да ни помогне. Попитал дали може да поговори с мен. Аз обикновено гледам да си нямам работа с такива хора. Но той предлагаше доста значителна сума. Петдесет хиляди египетски лири.

Халифа подсвирна изненадано. Какво, по дяволите, е целил Янсен, като е дал толкова пари на такъв като шейх Омар?

— Вие срещнахте ли се с него?

Старецът кимна, вдигна сбръчканата си ръка и се почеса по брадата.

— И?

— И нищо. Говорихме. Каза, че знаел за работата ни с палестинците, възхищавал ни се и искал да ни помогне. Даде парите още тогава. В брой. Как да му откажа?

Краката на Халифа го заболяха от дългото клечане. Изправи се и се протегна.

— Но защо е дошъл при вас? Десетки организации набират средства за палестинците. Уважавани благотворителни организации. Законни. Защо се е свързал с…

Шейхът се усмихна.

— С човек с моята репутация ли?

— Да. Янсен не може да не си е давал сметка, че ако го видят с вас, рискува да си навлече доста неприятности. И въпреки това идва ей така отникъде, дава ви всички тези пари и не иска нищо в замяна.

Халифа се протегна отново, разтри коленете си и изведнъж му хрумна нещо.

— Поиска ли нещо в замяна?

Шейхът не каза нищо, само го погледна с лека усмивка, набраздила ъгълчетата на устните му като пясък след оттегляща се вълна. Халифа отново клекна пред него и повтори въпроса си.

— Поиска ли нещо?

Отново не получи отговор. Пулсът на детектива се ускори.

— Поискал е нещо, нали? Какво? Какво поиска?

Шейхът отметна глава първо на едната страна, след това на другата и прешлените му изтракаха като ключ в ключалка. Продължаваше да се взира в Халифа.

— Поиска помощта ми, за да се свърже с Ал Мулатам.

Халифа го изгледа удивено.

— Сериозно ли говорите?

— Защо да лъжа? Това поиска.

Халифа се подпря на пети и поклати глава. Всеки път, когато му се струваше, че се е доближил до Янсен, изникваше някаква нова информация, която го отдалечаваше безкрайно от този човек, чувстваше се като ловец, дебнещ жертвата си, скъсяващ разстоянието до нея, само за да я изпусне в последния момент.

— Защо? Защо е искал да се свърже с него?

Шейхът сви рамене.

— Каза, че притежавал нещо, което може да му е от полза. Оръжие срещу евреите. Нещо, което щяло да им нанесе големи вреди.

Отвън някой шумно заудря метал в метал. Халифа едва го чуваше.

— Какво оръжие?

Шейхът вдигна ръце.

— Това не каза. Заяви, че умирал, че не му оставало много живот, че искал това нещо да отиде при човек, който да го употреби правилно. За да нанесе вреда на евреите. Така каза. Някой, който да го използва, за да навреди на евреите.