Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Те хукнаха през полето. Нина се обърна, за да види какво става отзад. Останалите руснаци продължаваха да ги преследват.
— Стига да оживеем още двайсет минути!
— Трябва! — Стиснал меча с едната си ръка, Мичъл използва другата, за да се прехвърли през портата. Чейс изчака Нина да я прескочи, след което сам преодоля препятствието.
— Така, сега кола. — Нина се огледа. Бяха се озовали край тесен селски път. В единия му край бяха паркирани две черни беемвета; това сигурно бяха колите на руснаците. — Можеш ли да ги подкараш?
Мичъл поклати глава.
— Не за толкова кратко време. — Единственото друго превозно средство, което се виждаше, беше един стар небесносин микробус фолксваген. Те размениха разочаровани погледи. — Не бих си избрал точно това…
Но нямаха друг избор. Круглов и останалите се приближаваха.
Хукнаха към вана. Пасажерската врата беше отворена и отвътре се разнасяха лениви облаци дим. Чейс отвори шофьорската врата. Младеж и девойка го изгледаха със замъглени от марихуаната очи.
— Здрасти, здравейте — каза Нина. — Трябва да вземем на заем колата ви.
— Съжалявам, но не мога да ви я дам — отвърна апатично мъжът и префърцуненият му акцент подсказа, че изборът му на кола е признак на моден писък, а не на финансови затруднения. — Разбирате ли, съществува едно нещо, наречено лична собственост и…
Мичъл измъкна пистолета.
— Излизай от шибания микробус!
Младата жена изпищя и излетя от фолксвагена, мъжът вдигна ръце и побърза да се измъкне след нея.
— Добре де, взимайте я, не ми трябва чак толкова, само не ме наранявайте!
— Разкарай тоя боклук — изръмжа Чейс, като грабна димящата цигара марихуана от пепелника и я метна към пътя. После седна на шофьорското място и потърси ключовете, които откри на таблото. — Скачайте вътре!
Нина седна на предната седалка, а Мичъл отвори задната врата и скочи вътре. Задната част на микробуса беше превърната в мъничък апартамент, с легло, малка маса и дори походна газова печка. Той остави Екскалибур на леглото и приготви пистолета.
Чейс запали колата. Стартерът прецъка няколко пъти, преди да се чуе характерния звук на двигателя на фолксваген. Той даде газ, превключи със замах на първа скорост и отпусна съединителя. Фолксвагенът потегли едва-едва, но поне се движеха.
Поглед в огледалото за обратно виждане…
— Главите долу! — изрева той и се сви в седалката си, подкарвайки микробуса по тесния път. Нина се сви на кълбо, Мичъл се просна на пода зад нея, а задното стъкло се пръсна на парчета. Руснаците ги засипаха с автоматичен огън. Монтираният отзад двигател пое няколко куршума, които изчаткаха по цилиндричния блок и разкъсаха бронята. От разкъсаните възглавници се разхвърчаха пера.
Чейс продължаваше да кара, превит на две. Криволичещият път беше толкова тесен, че микробусът почти го изпълваше целия и близките храсти го шибаха отстрани. Ако срещу тях се появеше друга кола, щяха да се окажат в капан.
Стрелбата спря. Чейс надигна глава, за да погледне в огледалото. Руснаците тичаха към беемветата. След миг пътят зави и те изчезнаха от погледа им.
Нина се изправи внимателно.
— Добре ли сме?
Мичъл се изправи на колене зад нея, отупвайки се от перата.
— Да, но ония ще ни настигнат много бързо. Ще се обадя в посолството. — Той извади телефона си.
— А ти? — обърна се Чейс към Нина. — Добре ли си?
— Да, но… — В този миг напълно осъзна случилото се. — Господи! Клоуи. Те я убиха пред очите ни! За нищо!
— Круглов е абсолютен психопат — каза Мичъл, вдигайки поглед от телефона си. — Но при все това е и умен, предпочита да не оставя никакви свидетели.
— Той, изглежда, те познава — отбеляза Чейс, като отново зави и пое по пътя към Гластънбъри.
— Срещали сме се. За съжаление. — Чейс се накани да го разпита за подробностите, но в този миг Мичъл се свърза. — Пийч? Мичъл се обажда. Имаме проблем — трябва веднага да се свържеш с англичаните и да ни осигуриш подкрепление. Спешно е, да. Обстрелват ни и преследвачите скоро ще ни хванат. Колата ни не е от най-мощните.
— Кажи да изпратят полиция на Хълма на Гластънбъри — каза Нина, обръщайки се назад. — Там беше извършено убийство.
Мичъл кимна и предаде информацията, след това слуша известно време, преди да отговори: