Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Скифър сви рамене и тръгна с небрежна походка по коридора:
— Магия.
Отпред таванът беше пропаднал. Прътите висяха на оплетени въжета, не горяха ярки като останалите, примигваха, пукаха и просветваха за кратко, осветявайки изопнатите от напрежение лица на двамата пастори, пристъпящи предпазливо зад Скифър. Навсякъде по пода беше разпиляна хартия. Лежеше на килнати насам-натам купчини, подгизнала от вода, но недокосната от времето, не беше и започнала да гние. Беше гъсто изписана с елфически думи.
— Елфите си мислили, че могат да впримчат целия свят в писмо — каза Скифър. — Че с достатъчно познание ще се издигнат по-високо и от Бог.
— И виж наградата за арогантността им — промърмори майка Скаер.
Влязоха в кънтяща от ехото на стъпките им зала, пълна с тезгяси. На всеки имаше странна кутия от стъкло и метал. Чекмеджетата им бяха измъкнати и захвърлени на пода, вратите на шкафовете им зееха, а от тях бълваха нови купчини хартия.
— Преди нас тук са влизали крадци — каза Кол.
— Искаш да кажеш други крадци — поправи го Скифър.
— Ако печалбата си заслужава, никоя опасност не е прекалено висока.
— Аа, такава мъдрост, при това у някой толкова млад — каза Скифър. — Боя се обаче, че тези крадци са си тръгнали единствено със смъртта си като награда. Насам.
Стълбището се спускаше надолу и беше осветено от червена светлина. От дъното му се чуваше странно жужене. Кол се наведе да погледне през парапета и усети хладен повей по лицето си. Стълбите се виеха като спирала и чезнеха в тъмното. Зави му се свят и той се дръпна от парапета.
— Дълго слизане ни чака — рече пресипнало.
— Тогава да не се мотаем. — Отец Ярви постави сакатата си ръка на парапета и тръгна по стълбите, взимайки ги по две наведнъж.
Не говореха, докато слизаха. Всеки бе налегнат от собствени страхове и нямаше място за тези на останалите. Колкото по-надълбоко слизаха, толкова по-силно кънтяха стъпките им и толкова повече се усилваше странното жужене. Сякаш идваше от стените, от земята, така силно и настоятелно, че зъбите му затракаха. Продължиха надолу, в недрата на Строком, покрай изписани на езика на елфите предупреждения по гладкия елфически камък на стените. Кол не можеше да ги прочете, но се досещаше за значението им. „Върни се обратно. Откажи се от тази лудост. Не е прекалено късно.“
Не знаеше колко дълго бяха слизали, но като всичко останало на този свят, стълбите накрая свършиха. В подножието им тръгваше друг коридор. Вътре беше тъмно, хладно, стените бяха голи, а на пода имаше голяма червена стрелка, сочеща към другия край на коридора. Водеше ги към врата от сив метал. На стената до нея имаше малка плочка с изпъкнали квадратчета по нея.
— Какво е това място? — попита майка Скаер.
Нещо в очевидната здравина на вратата напомни на Кол за броячницата на кралица Лейтлин, където зад подобна врата се пазеше несметното ѝ богатство.
— Хазна — прошепна той.
— Оръжейна. — Скифър започна да припява. На езика на елфите. Първо тихо и гърлено, после все по-силно, по-бързо и пронизително, точно като в степта при „Непристъпна“, когато хората коне дойдоха за кръвта им. Очите на отец Ярви грееха жадно. Майка Скаер извърна изкривено от погнуса лице и се изплю на земята. Скифър начерта с лявата си ръка знак над плочката, а с дясната започна да натиска изпъкналите квадратчета. Пръстите ѝ се стрелкаха с такава бързина, че дори острият поглед на Кол не можа да проследи движенията им.
Изведнъж над вратата проблесна нещо като голям, зелен скъпоценен камък. Чу се щракане, като от изтеглено резе. Кол подскочи назад и почти се сблъска с майка Скаер, когато вратата се открехна от само себе си. Скифър им се усмихна доволно през рамо и я отвори широко.
Зад нея започваше дълъг коридор с изправени рафтове покрай стените. Приличаха на онези, които Кол направи за стражите в Цитаделата, да има къде да оставят копията си. И на рафтовете, блещукащи на слабата светлина, стояха изправени елфическите реликви. Дузини. Стотици. Хиляди. По тавана се палеха от само себе си една по една светлини и осветяваха все повече рафтове на двете стени, по цялата дължина на коридора.
— Елфически оръжия — каза Скифър, — точно както обещах.
— Достатъчно за цяла армия — прошепна отец Ярви.
— Да. Изковани са за войната срещу Бог.
Пред съвършенството и изработката на тези оръжия гордите усилия на Рин и Кол изглеждаха като нацапотени с кал по стените на пещера рисунки. Всяко от оръжията беше като близнак на това до него. Бяха красиви просто заради чистотата и простотата на формите им. Правени преди хиляди години, но все още съвършени като в деня на изработването им.