Огнена светлина
- Автор: Джордан Софи
- Серия: Огнен свят #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-060-3
- Переводчик: Яна Йотова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена светлина». Краткое содержание книги:
„Възхитителен и бляскав роман! Ще попаднете в един толкова завладяващ свят, че никога няма да поискате да го напуснете!” Керелин Спаркс, американска писателка „В равни части задъхан съспенс и чувствен романс.” „Буклист”
Защото не може да лети. За разлика от Касиан. Поглеждам през рамо. Той също е наблизо. Дебне. Наблюдава. Увиснал във въздуха. И едва ли е доволен от това, че се преобразих пред чужди очи. При това, за да спася човек. И то човек, когото ме видя да целувам.
— Ясинда! — чувам гласа на Уил.
Сърцето ми подскача от вълнение. Проследявам звука и го виждам вкопчен в една издатина. Мускулите му са опънати до скъсване и треперят от напрежение.
Половината му лице е окървавено. Дясната му вежда е разцепена и от нея струи кръв, която се стича в окото му, самото то подуто и затворено. Не знам дали от удар на Касиан, или от падането.
Приближавам се към него и в този момент забелязвам, че нещо не е наред.
Здравото му око се разширява, когато ме съглежда.
— Ясинда! — просъска той. Кипящ от гняв. Към мен? — Какво правиш, по дяволите?
Вторачила съм се в кръвта, която покрива лицето му. Кръвта, която капе от веждата му. Кръв с лилав оттенък.
Ридание засяда в гърлото ми.
— Ти имаш драконова кръв! — извиквам и после си спомням, че той не може да разбере гърлените звуци, които издавам. Протягам ръка към лицето му и когато я отдръпвам, червено-златните ми, блестящи пръсти са обагрени с кръвта му. Показвам му да я види.
Вкопчен в ръба на скалата, борейки се за живота си, той поглежда ръката ми и изругава.
— Ясинда, съжалявам! Исках да ти кажа! — Развълнуван, Уил не успява да се задържи и полита надолу.
Спускам се след него, пикирам и го хващам, изпъшквайки.
Тялото му е тежко, неподатливо. Правя всичко по силите си, за да не пропаднем и двамата надолу. От усилието между зъбите ми свисти горещ въздух.
Размахвам ожесточено криле, докато се снишаваме бавно надолу. Огънят в мен се надига, прогаряйки мускулите на гърба ми. И през цялото време мисля за едно-единствено нещо: Той има драконова кръв.
Когато стигаме земята, аз го оглеждам, прокарвам ръце по тялото му, проверявайки за сериозни наранявания, въпреки че ми се иска сама да го нараня.
Той ме поглъща с поглед. Усмихва се тъжно и вдига ръка към лицето ми.
— Ти си точно такава, каквато те помня.
Изръмжавам срещу него, извън себе си от гняв. Как е възможно да има драконова кръв? Мислех, че нямаме повече тайни. Аз дори скочих от скалата заради него. Разкрих се пред Зендър.
Сега всичко добива ужасяващ смисъл. Защо има такава връзка между нас, защо е толкова добър следотърсач, защо е толкова силно привлечен от мен. Усещането, че се познаваме един друг. Изведнъж всичко престана да бъде истинско. Различно е от онова, което беше… преди.
Той поклаща глава, трепвайки, сякаш движението му причинява болка.
— Моля те, не се сърди. Мога да обясня. Случи се, когато бях болен. Левкемията… аз умирах. Баща ми ми даде драконова кръв. Не ми остави никакъв избор. Беше изгубил майка ми и отказа да изгуби и мен…
Свеждам глава, опитвам се да обуздая гнева си, противоположните емоции. Думите му се сливат една в друга като далечното боботене на двигател.
Лек ветрец отмята косата от раменете ми в тихата нощ.
Завъртам се, чувствайки огънят да се надига към центъра на гърдите ми. Освобождавам тлеещия си дъх, когато една блестяща тъмна фигура се приземява малко по-нататък. Огромните разноцветни крила над нея примигват в лилава светлина. Касиан.
След това забелязвам, че не е сам. Притиснал е Тамра толкова близо до себе си, че в първия момент не я забелязвам. Не и преди да я пусне. Тя се препъва, когато губи тъмната опора на тялото му, сякаш не може да стои сама на собствените си крака. Кехлибарените й очи просветват гневно, но аз се радвам, че се е върнал за нея… и не я е оставил горе на Голямата скала със Зендър и другите ловци.
Но Касиан не гледа към Тамра. Тъмните му, пурпурни очи проблясват заплашително в нощта… най-напред към мен и след това към Уил.
Страхът забива зъбите си дълбоко в мен, но аз го пренебрегвам и заставам пред Уил, опитвайки се да го прикрия с тялото си.
32
Виждала съм Касиан напълно преобразен много пъти. Но тук, сега, далече от прайда, гледката е ужасяваща. Той е по-висок, по-едър, отколкото в човешкия си облик. Мускули и сухожилия играят под блестящата, черна плът на безкрайните му гърди. Огромните му крила изглеждат като кожени и са твърде различни от моите, които са ефирни и прозрачни като паяжини.