Огнена светлина

Поглеждам многозначително към празната пластмасова чаша в ръката й.

— Бих могла да кажа, че мама няма да е доволна от нито една от нас в този момент.

Тамра свива рамене и плъзва крак по земята, при което по нанадолнището се посипват ситни камъчета, които изчезват в нощта.

— Е, и? Как точно смяташ да ме спреш, Ясинда. Може би ще й се обадиш по телефона?

— Тамра, моля те, ела с мен…

— Какво, и да проваля срещата ти? — Тя прихва. — Не мисля, че ще го направя.

— Уил няма да има нищо против.

— Той може би, не. — Тя вирва нос и издава неприятен гърлен звук. — Но аз със сигурност, да. Живях в сянката ти достатъчно дълго. Зендър ме харесва. А и аз него. — Гласът й тук леко трепва и аз не се хващам на думите й. Ни най-малко. Тя не е хлътнала по Зендър. Прави всичко, което е нужно, за да се приспособи, и ако междувременно успее да ме вбеси, това за нея е само един допълнителен бонус. — Просто си върви и ме остави на мира. — Тя ми обръща гръб и се връща при компанията си.

— Ясинда? — Уил се приближава към мен в тъмното.

Разтреперана, аз се отпускам в прегръдките му.

Той погалва лицето ми, отмята кичур коса зад ухото ми и ме притиска до себе си.

— Добре ли си? Искаш ли да си вървим?

Да си вървим? И да изоставя Тамра? Ледени тръпки полазват тялото ми.

Поемам си въздух и казвам до гърдите му.

— Не мога да я оставя тук със…

— Зендър — довършва той мрачно.

Кимвам. След всичко, което Уил ми разказа за братовчед си, съм сигурна, че той ще използва Тамра. И ще я нарани. Не може да стори нищо на мен или на Уил, но на нея може. Ако смята, че крия нещо или че съм енкрос, би могъл да предположи, че Тамра също има някаква тайна. И в състоянието, в което се намира, тя ще стане лесна плячка за него. Защото ми е толкова ядосана и толкова сърдита заради живота, който бе принудена да води.

— Не можеш ли да я накараш да дойде с нас?

— Тя ми е направо бясна — прошепвам аз и леко се задавям.

— О, Ясинда. — Той отдръпва лицето ми от гърдите си, опира чело до моето и ме целува със сухите си хладни устни. — Не трябва да се измъчваш заради това. Ти просто не можеш да промениш онова, което си.

Кимвам, но все още съм разколебана.

Истината е, че така и не се опитах да бъда онова, което мама и Тамра искат. Борих се с тях и със себе си през цялото време. Бях се вкопчила в своето драки, въпреки че щеше да бъде много по-безопасно за всички ни, ако просто го бях оставила да умре. Дори останах тук, след като Касиан ме намери. Може би наистина съм егоистка.

И сега, както и да се самозалъгвам, единствената причина, поради която съм тук, е Уил. Той е като наркотик, от който не мога да се откажа. И това отново ме прави егоистка.

Той ме целува отново и аз си позволявам да се отдам на опияняващото усещане. Целувката ни става още по-пламенна. Щастлива съм да забравя къде се намирам.