Огнена светлина

Уил се привежда леко и ме дръпва до себе си, готов да ме защити.

Касиан! Всяка моя частица трепти от ярост и гняв.

Той дори не поглежда към мен. Сякаш дори не ме забелязва. Взира се в Уил със злобна усмивка на лицето.

— Не я докосвай…

— Касиан, недей! — Замълчавам рязко и примигвам, съжалявайки, че съм произнесла името му гласно.

Сега Уил знае.

Той поглежда към мен. Един нерв до окото му леко трепва.

— Касиан? — пита той.

Не отговарям. Не дишам. Опитвам се да задържа дима, който се надига към гърлото ми. Дима, който с всичка сила искам да избълвам към Касиан. Обръщам се и се вторачвам в него с немигащи очи. Предупреждавам го с поглед да внимава какво прави.

— Това е Касиан? — повтаря Уил, вече напълно объркан, за което не мога да го виня.

— Уил, остави ме да се погрижа за това.

— Знаела си, че е тук? — продължава да пита Уил, чието лице е застинало в мрачна маска. — И не си ми казала?

— Той обеща да стои далече от мен — признавам аз.

— Но не съм обещавал — намесва се Касиан — да гледам безучастно как се натискаш с някакъв…

— Млъкни! — срязвам го аз, обръщайки се към него, при което от носа ми излиза дим.

Касиан проследява с поглед тънките струйки във въздуха. На лицето се изписва доволна усмивка и след това се чува гърленият му заплашителен смях. Когато заговаря, гласът му е като шепот, в който се долавят ехидни нотки.

— Погледни се, Ясинда. Ти не можеш да промениш онова, което си. — Той поглежда към Уил и усмивката му изчезва, спомняйки си, че не сме сами, и допускайки, че Уил не знае нищо за истинската ми същност. — А сега ела с мен, преди да направиш нещо, за което после и двамата ще съжаляваме.

И аз наистина се поглеждам. Свеждам очи към ръцете си и виждам как плътта ми пулсира в огнено златни тонове в гъстия мрак.

— Ти си като мен — добавя той. — Мястото ти не е тук с него.

Уил изръмжава гърлено до мен и ръката му стисва моята.

Кожата на Касиан просветва и потъмнява като тлеещ въглен. Той вдига ръката си към мен.

— Да приключваме с тази игра. Ела с мен сега.

Отварям уста да заговоря. Да откажа. Но от гърлото ми идва само дрезгав звук. Преглъщам, навлажнявам устни и опитвам отново. Но така и не успявам.

В следващия момент Уил се спуска светкавично покрай мен и поваля Касиан. Двамата се строполяват тежко на земята. Облак от червен прах се издига нагоре, покривайки и двамата. Взирам се в тъмнината, разтреперана, с широко отворени до болка очи. Какво направих?