![Вратите на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/7/vratite-na-rim-bg-download.jpg)
Вратите на Рим [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-594-0
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Вратите на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
„Зашеметяващо действие и неотслабващо темпо — страхотно четиво!“ Бърнард Корнуел
„Богат и завладяващ роман, който увлича читателя в една изключителна епоха и в живота на един изключителен човек!“ Дейвид Гемел
Отново го заобръща в ръцете си.
— А сега ми кажи истината. Откъде взе бронза, за да го направиш?
Александрия го изгледа нервно. Той впери очи в нейните, без да мига, но погледът му беше дружелюбен. Тя бързо му разказа как се пазари с продавачите и как е спестила няколко бронзови монети от парите на къщата, достатъчно, за да купи необработения диск от една сергия.
Табик поклати глава.
— Не мога да го взема. Не е твое, за да го продаваш. Монетите принадлежат на Марий, значи бронзът също е негов. Трябва да го дадеш на него.
Александрия усети как сълзите й ще потекат. Толкова дълго беше работила с малкото парче метал, а сега излизаше, че е за нищо. Загледа почти хипнотизирана как той го върти в ръцете си. После й го подаде. Тя нещастно пъхна диска в джоба си и каза:
— Съжалявам.
Той я погледна отново.
— Казвам се Табик. Не ме познаваш, но имам репутация на почтен и горд човек.
Подаде й друго метално кръгче — сиво-сребристо.
— Това е калай. По-мек е от бронза и по-лесно ще работиш с него. Добре се полира и не се обезцветява, само става малко по-тъмен. Вземи го и ми го върни, когато направиш нещо. Ще му прикрепя закопчалка и ще го продам на някой легионер като тока за наметало. Ако е толкова добро, колкото бронзовото, мога да получа за него една сребърна монета. Ще си приспадна цената за калая и закопчалката и за тебе ще останат шест, може би седем квадранта. Това е сделка, разбираш ли?
— А каква ще е твоята полза? — попита Александрия, отворила широко очи от неочакваната промяна на ситуацията.
— Засега никаква. Инвестирам в таланта, който имаш. Предай на Бант моите поздрави, когато го видиш.
Александрия прибра калаеното кръгче и отново се наложи да се бори със сълзите. Не беше свикнала някой да е добър с нея.
— Благодаря. Ще дам бронза на Марий.
— Непременно, Александрия.
— Откъде… Откъде знаеш името ми?
Табик взе отново пръстена, над който работеше.
— Бант не говори почти за нищо друго, когато се срещнем.
Александрия трябваше да тича, за да се върне, преди да са изтекли двата часа, но усещаше краката си леки и й се пееше. Можеше да направи нещо много хубаво от калаения диск и Табик щеше да го продаде за повече от една сребърна монета и щеше да й възложи още поръчки, работата й щеше да започне да носи златни монети и един ден тя щеше да събере достатъчно, за да се откупи. Щеше да е свободна. От тази мечта главата й се замайваше.
Когато влезе в къщата на Марий, ароматът на градините изпълни дробовете й и тя застана за миг, просто вдишвайки вечерния въздух. Карола се появи, взе вързопите и монетите и кимна одобрително, като преброи спестеното. И да беше забелязала нещо различно в Александрия, не каза нищо, но се усмихна, докато носеше покупките към хладните складове, където нямаше да се развалят бързо.
Останала сама с мислите си, Александрия отначало не видя Гай — а и не го очакваше. Той прекарваше повечето дни в подражание на изтощителния график на вуйчо си — връщаше се в къщата само от време на време, за да хапне и да поспи. Стражите на портата го пускаха по всяко време, свикнали с постоянното му движение. Той трепна, когато видя Александрия в градините, и спря за момент, наслаждавайки се на вида й. Вечерта падаше бавно: беше късно лято, когато въздухът е мек и светлината има сивкав оттенък часове наред, преди да помръкне. После Гай тръгна към Александрия. Тя се обърна и му се усмихна.
— Изглеждаш щастлива — каза Гай и също се усмихна.
— Да, щастлива съм — отвърна тя.
Той не я беше целувал повече от онзи момент в конюшнята, там, в имението, но усещаше, че е дошло време. Марк го нямаше и градската къща изглеждаше пуста. Наведе глава и сърцето му затуптя лудо от някакъв страх.
Усети топлия й дъх, преди устните им да се докоснат, после почувства вкуса й и я прегърна, сякаш на света нямаше нищо по-естествено, сякаш двамата бяха създадени един за друг.
— Нямаш представа колко често мисля за това — измърмори Гай.
Тя го погледна в очите и разбра, че има дар, който може да му даде и който иска да му даде.
— Ела в стаята ми — прошепна тя и го хвана за ръка.
Сякаш в сън той я последва през градината.
Карола — гледаше ги как се отдалечават — промърмори:
— Най-накрая, отдавна беше време.
Отначало Гай се притесняваше, че няма да се справи добре или още по-зле — че ще е твърде бърз, но Александрия направляваше движенията му и ръцете й вливаха хладина в кожата му. Тя извади малко шишенце ароматно масло и той я загледа как напръсква няколко капки на дланите си. Богатият аромат изпълни дробовете му, когато тя седна върху него и почна да втрива маслото в гърдите му и по-ниско, което го накара да изпъшка. Той отърка ръце в мазната си кожа и посегна към гърдите й — спомняше си първия път, когато бе видял меката им издутина в двора на имението, толкова отдавна. Нежно притисна уста към едната, после към другата, вкусваше кожата й, движеше устни по хлъзгавите зърна. Тя леко отвори уста, очите й се притвориха. После се наведе, за да го целуне, и разпуснатата й коса покри двамата.